Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

— Муране! — тя с рязко движение отметна дългата си пригладена коса, едва докосвайки силно гримираното си лице, благоуханието, което се излъчваше от нея, изместваше всеки друг мирис. — Муране! — сложи ръце на хълбоците си и продължи, без да обръща внимание на Клавдия. — Кажи на онзи дебелак Полибий, че искам да видя Спицерий!

— Той е в стаята си и спи дълбоко — отговори Муран. — Оставих го там, вече те очаква.

— Какво пък, малко закъснях. Дойдох, но вратата беше заключена, никой не ми отговори. Онзи дебелак е твърде зает да се кикоти и да обсъжда с клиентите как човек може да лъсне задника си.

— Този дебелак е мой чичо! — скочи на крака Клавдия. — Ние сме много взискателни към гостите, които посещават кръчмата. По-добре ще е да дойдеш с мен.

Влязоха в трапезарията, където, облегнат на една от дървените колони, Петроний убеждаваше Полибий да лъсне задника му. Клавдия сграбчи ръката на чичо си и зашепна нещо в ухото му, той въздъхна, изтри чело и я поведе нагоре по стълбите. Застанаха пред „Покоите на Венера“ и започнаха да чукат и хлопат по вратата. Клавдия погледна надолу по коридора. Нарцис стоеше на площадката на стълбата и изглеждаше доста изплашен. Клавдия разбираше колко непривичен е за него шумът на една кръчма. Отнякъде изникна Океан и разблъска хората край себе си. Клавдия почувства как стомахът й се свива от вълнение. Нещо не беше наред, разбра го от лицето на Муран, когато Океан поклати невярващо глава и заяви, че е сигурен, че Спицерий не си е тръгнал.

Отново се опитаха да отворят вратата, сетне Полибий нареди на Океан и Муран да я разбият. Те опитаха първо с рамо, но Полибий се намеси, предупреди Муран да внимава да не се нарани, и накрая донесоха от избата една греда. Започнаха да блъскат по вратата, докато тя не се отвори и увисна на кожените панти. Клавдия направи така, че първа да влезе вътре. Спицерий се беше прострял на леглото с чашата вино край себе си. Беше полуоблегнат на възглавницата с клюмнало към едното си рамо лице, с отворена уста и изцъклени очи.

— О, богове! — започна да стене Полибий. — О, не, не тук!

Клавдия се качи на леглото. Тялото на Спицерий бе изгубило гъвкавостта и величествеността на воин; лицето му беше посивяло и сбръчкано като на старец, в ъгъла на устата му се очертаваше бяла струйка засъхнала слюнка. Тя пипна ръката му. Плътта беше студена. Агрипина започна да пищи. Надойдоха и други клиенти. Клавдия слезе от леглото, изтри ръцете си, вдигна чашата, помириса утайката и долови сладникаво-горчив мирис. Като се възползва от вълнението и хаоса, тя набързо претърси леглото и пода наоколо, но не откри нищо, освен квадратен къс пергамент с изписани любовни знаци по него. Бе пожълтял и смачкан, скрит сред гънките на дюшека.