Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Трябва да извикаме служителите! — завайка се Полибий. — Ще започнат разпити и пак разпити!
Клавдия каза на чичо си да отведе долу крещящата Агрипина и накара Муран да въведе вътре Нарцис, после да заварди коридора и да не позволява на никого да излиза. Почувства как вътре в нея се надига гняв. Искаше й се да закрещи, не само поради опасността, която застрашаваше любимия й, но и заради начина, по който тази ужасна смърт разстройваше всичките й планове. Още с пристигането си в „Магариците“ замоли Полибий да изпрати едно от кухненските момчета да намери Издирвача Салуст. Разбираше, че в случая със свещения меч имаше съвсем малко време да докаже подозренията си и да върне реликвата. Загледа се в трупа и почувства вина заради гневните си мисли, сви се в края на леглото, стисна ръката на Спицерий и прокара пръст по студените му, вкочанени пръсти.
— Вината не е твоя! — прошепна тя. — Ако твоята сянка е някъде тук, искам да я изпратя с добро по пътя, който й предстои.
Тя се опита забрави собствените си грижи, изпитвайки дълбока тъга от жестоката смърт на този млад човек, някога преизпълнен с гордост, енергия и смелост. Клавдия силно стисна пръстите му:
— Ти заслужаваше по-добра смърт, отколкото да умреш сам в една кръчмарска стая, без славата и възторгът на тълпата да отекват в ушите ти!
Разбра, че Нарцис стои на прага и се извърна, за да прикрие лицето си. Трябваше да не забравя близкото другарство, което съществуваше между гладиаторите. Муран смяташе този мъж за свой приятел. Трябваше да направи всичко възможно, за да помогне.
Клавдия внимателно огледа трупа. Върху лицето на Спицерий се бе запечатала грозотата на ужасната, насилствена смърт: мускулите на страните и брадичката се вкочанясваха, очите бяха извърнати нагоре, устата зееше, устните се бяха отпуснали напред, сякаш Спицерий искаше да повърне. Гладиаторът бе облечен в проста туника; коланът и сандалите лежаха на пода. Тя ги придърпа към себе си, вдигна чашата и още веднъж долови онзи горчив мирис. Какво беше това? Отново пъхна носа си вътре и я подаде на Нарцис, като с жест му нареди да я пази.
Навън Муран крачеше нагоре-надолу като постови на стража. В трапезарията долу Агрипина продължаваше да пищи и да се вайка. Клавдия склони главата си встрани и напрегнато се заслуша. Тонът на тази порочна, богата безсрамница се бе променил. Дали скръбта не отстъпваше пред гнева? Не бяха ли виковете проклятия? Дали не обвиняваше? Щяха ли да обвинят Муран и Полибий?
Клавдия огледа безвкусната стая, толкова различна от вила „Пулхра“. Струваше й се, че от излизането на Нарцис е изминала цяла вечност. Клавдия имаше разрешението на августата, която й каза, че тя ще може да свърши по-добра работа в Рим, където дворът скоро щеше да се върне, отколкото ако остане във вилата. Освен това беше помолила Елена да държи останалите живи философи по-близо край себе си и да не им позволява да се завърнат по домовете си, преди загадката да намери решение. Отговорът на августата беше рязък, нелюбезен и сух. Тя освободи Клавдия, като щракна с пръсти, заповяда й да се върне в мизерното си предградие, но когато Клавдия тръгна да се оттегли, тя я придружи до входа на стаята и с груб глас заяви колко жалко е, че някои от слугите й не й служат толкова добре, както тя им служи. Когато вече никой не я виждаше, Клавдия направи неприличен жест към императорските покои, преди да побърза да събере надве-натри багажа си. Нарцис я следваше като сянка, той копнееше колкото е възможно по-скоро да избяга от вила „Пулхра“ и да се добере до Рим, но сега не беше толкова уверен, бе несигурен и изплашен от бъдещето. Клавдия затвори очи. Беше важно да държи Нарцис край себе си.
— Горчиви бадеми!
Клавдия пусна ръката на мъртвия мъж.
— Горчиви бадеми! — повтори Нарцис и й подаде чашата. — Горчиво-сладък мирис! — обясни той. — Сокът от някои семена може да бъде смъртоносна отрова; той има вкус на горчиви бадеми.
— Откъде знаеш?
— Защото съм разрязал повече трупове, отколкото ти парчета месо, господарке! — изломоти неясно Нарцис. — Но аз къде ще отседна, какво ще правя, как ще…
— Горчиви бадеми! — повтори Клавдия след него и вдигна ръка. — Зарежи всичко друго, Нарцисе. Ще спиш тук и ще имаш добра храна, не се безпокой, само ми разкажи за горчивите бадеми.