Сълзата на боговете

— Ако наистина си служител на принца — заяви той, — трябва да идеш и да изгориш онази вещица!

— А ти кой си? — попита го, Джеймс.

— Алтон. След като се изказах против вещицата на едно от селските събрания, тя прокле добитъка ми и той започна да измира. Попитай съседите, ако не вярваш. Нещастните животни издъхнаха пред очите им. Но тя е правила и по-лоши неща.

— Като например? — прекъсна го нетърпеливо Джеймс.

— Вземи например дърводелеца и семейството му. Кротки, добри хорица, които изведнъж изчезнаха. А после се появиха кръвопийците. И малкото момче на Реми — то се разболя, след като ходило да я следи тайно какво прави. Умря, горкичкото, след има-няма две седмици.

— Вашият старейшина не смята, че тя е причината за всички злини — възрази Джеймс.

— Тоди е мил човек и обича да помага на другите, но е малко глуповат.

— И къде е този отец Роланд? — попита Джеймс.

— Ще го намериш в църквичката отвъд площада. Там отиваме всички. — Изведнъж той се ококори. — Погледнете! — Сочеше на изток. Слънцето внезапно бе придобило мътно оранжев цвят и тежки плътни облаци бързо го закриваха.

Докато фермерът сочеше натам, Джеймс забеляза нещо да проблясва на шията му — беше верижка, скрита под яката, на която се поклащаше някакъв тъмен предмет.

Не току-така Джеймс навремето си бе спечелил прозвището Ръчицата. Той се пресегна с изненадваща бързина и издърпа верижката, на края на която висеше черна перла, стисната от тъмна метална ръка.

— Кой ти даде това?

Червендалестият отстъпи и заекна:

— Ами аз… ъъ… намерих го.

— Къде? — Ъъъ…

— Същия талисман носеше и дъщеричката на Мерик — каза Яжара.

— Ама това е само украшение — заоправдава се Алтон.

С неочаквана за неговото телосложение бързина брат Солон се хвърли напред и застана зад Алтон.

— Не бързай да си тръгваш още, друже.

Джеймс извади бавно рапирата си — по-скоро за драматичен ефект. Но той също усещаше, че не разполагат с много време и трябва бързо да получат някои отговори.

— Питам отново: кой ти даде талисмана?

Алтон понечи да отстъпи, но Солон го сграбчи за ръката.

— По-добре отговаряй — рече той, — защото приятелят ми не е в настроение за шеги.

Алтон погледна Яжара, която му отвърна с хладен поглед, после и към Кендарик, който също изглеждаше, сякаш вече губи търпение.

— Всичко ще ви кажа! — забърбори неочаквано фермерът. — Но да знаете, че не съм го измислил аз. Аз съм честен фермер и не правя зло никому. Обаче той дойде при мен. Повярвах му — всички му повярваха. Той ми предложи злато, много злато, за да отровя собствените си крави и да стоваря вината върху вещицата. Тя и без туй скоро ще си иде завинаги. Но тогава още не знаех кой е той в действителност. Мислех го за човек, когато се съгласих да работя за него… — Внезапно словоизлиянията на Алтон секнаха, приглушени от мъчително хъркане, защото верижката се стегна здраво около шията му. Той се олюля, вкопчил пръсти в талисмана. Очите му се изцъклиха, коленете му се подгънаха и Солон трябваше да го придържа, защото инак щеше да се строполи на земята. От раната в шията му рукна кръв, чу се хрущящ звук от натрошени кости и скъсани мускули. Миг по-късно главата на фермера се отдели от тялото и се търкулна на земята. Солон го пусна и той се срина в прахоляка.