Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Имай вяра, приятелю — успокои го Солон. — Щом се справихме с едните, ще видим сметката и на другите!
— Стига, разбира се, тя наистина да е източникът на злото — засмя се Яжара.
— Ама вие луди ли сте? — възкликна Натан. — С никого не сте се справили! Да не мислите, че сте ги победили? Освен малцината, изгорени от магьосническия огън, всички останали ще се върнат още тази вечер!
— Е, ще видим какво можем да направим по въпроса. — Джеймс го потупа успокоително по рамото. — Но първо трябва да закусим.
— Тоди ще ви отвори вратата на кръчмата веднага след изгрев-слънце. Ще му кажете ли да ми прати храна?
— А ти какво ще правиш? — попита го Кендарик.
— Ще си барикадирам вратата. — Изведнъж в гласа на Натан се доловиха налудничави нотки. — Сами знаете, че накрая те ще ме спипат и ще ме превърнат в един от тях. Въпрос на време е.
— Спокойно. — Брат Солон сложи ръка на рамото му. — Не бива да се предаваш тъй лесно на отчаянието, млади момко. Под вещото ръководство на Ишап скоро ще прогоним тази напаст от бедното ви село.
Джеймс и Солон свалиха дъските, с които бе закована вратата, и излязоха. Още не бяха изминали няколко крачки и чуха, че Натан ги кове пак. Кендарик погледна нагоре.
— Какво има? — попита Джеймс. — Ще вали ли?
— Не, друго ме тревожи. От двайсет години обикалям моретата, но никога не бях виждал такова небе.
— Че какво му е на небето? — попита Яжара. — Не виждам нищо необичайно.
— Погледни към слънцето.
Всички извърнаха погледи към изгрева, но Солон възкликна пръв:
— Ишап да се смили над нас! Какво е станало със слънцето?
Огненият диск вече се бе показал над хоризонта, но въпреки че въздухът бе чист и нямаше никакви облаци или мараня, светлината му изглеждаше някак мътна и лъчите му не заслепяваха тъй ярко, както би трябвало да е рано сутрин.
— Това е магия — прошепна Яжара. — Във въздуха има нещо, което поглъща светлината. Не сме го забелязали вчера, защото пристигнахме малко преди залез.
— Каква може да е причината? — попита Джеймс. Яжара сви рамене.
— Реликва с могъща сила, или заклинание, измислено от магьосник с необикновени способности. Необходимо е да въздейства на огромно разстояние, за да засенчва по този начин лъчите на слънцето.
— А аз си мислех, че има облаци — промърмори Джеймс. — Така и не погледнах дали са ниски, или високи.
— И все пак — рече Кендарик, — не разбирам, с каква цел ще го прави?
— За да могат съществата, които се чувстват добре само на тъмно, да излизат и денем? — предложи Солон.
— Май ще трябва да отложим закуската — въздъхна Джеймс. — Време е да си поговорим с тази „вещица“.
Докато прекосяваха селото, забелязаха, че Тоди бърза насреща им откъм кръчмата.
— Ама вие сте живи! — засмя се той с неподправена радост. — Как оцеляхте през тази ужасна нощ?
— Оцеляването е наша втора природа — отвърна захилено Джеймс.
— А ти закъде бързаш?
— Дъщеричката на Мерик е болна — отвърна с внезапно помръкнала усмивка кръчмарят — и той повика част от селяните да се съберат в къщата му. Опасявам се, че са намислили нещо лошо.
Джеймс погледна към Яжара, която му отвърна с едва забележимо кимване. Без повече приказки те се присъединиха към Тоди.
Когато стигнаха пред къщата на Мерик, завариха неколцина негови съселяни и още толкова жени, събрани пред вратата. Фермерът и жена му стояха в центъра на това неголямо сборище.
— Трябва да направим нещо! — викаше едър мъж с червендалесто лице. — Това не може да продължава повече така!
— Какво става тук? — попита Тоди, след като разбута тълпата.
— Тоди, решили сме да се разберем веднъж завинаги с вещицата — отвърна червендалестият.
— Я се успокойте първо — рече кръчмарят и вдигна помирително ръце. — Не бива да предприемаме нищо прибързано. Този момък тук — той посочи Джеймс — е представител на Короната и ще се погрижи за всичко.
Изведнъж очите на всички се втренчиха в Джеймс. Той метна гневен поглед към Тоди, после заговори:
— Добре тогава. Ние сме пратеници на Короната, дошли сме да разследваме всичко, което става във вашето селце. Та кой ще ми обясни как се започна?
За негова изненада всички заговориха едновременно. Джеймс вдигна ръце и извика:
— Чакайте малко, поспрете. Един по един. — Той посочи червендалестия и рече: — Ти. Говори пръв.
— Кравите ми се разболяха! — извика мъжът. После осъзна, че не е необходимо да крещи във възцарилата се тишина, и продължи малко по-умерено: — Добитъкът ми се тръшна болен и всичко е заради тази вещица. Тя им е пратила проклятие да умрат бавно и в мъки.