Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Джеймс погледна към трупа, после към потъмняващото слънце, и махна на другите да го последват към малката къщурка в самия край на селцето. Когато я доближиха, видяха, че е църквичка с широко разтворени врати. Тъй като вътре нямаше пейки и столове, селяните стояха прави, заслушани в словото на някакъв мъж с бяло расо, който вероятно бе отец Роланд.
— Пак ви казвам: ако чакаме твърде дълго, ще бъдем пометени от вълната на злото; Но кое, ще попитате вие, е справедливото решение? Аз ще ви кажа кое. То се крие в силата на вашите ръце, в чистотата на душите ви и в пламъка, който ще отърве света от злото на вещицата!
Неколцина от селяните закимаха.
— Говори твърде сурово за жрец на Сунг — отбеляза Солон.
— Изглежда, доста бърза да се отърве от „вещицата“ — съгласи се Джеймс.
— При това като накара други да му свършат работата — добави Яжара.
— Някои казват — извиси се отново гласът на свещенослужителя, — че вещицата е повикала вълци, които нощем ходят изправени като хора, кръвопийци, които поглъщат душите на невинните и ги превръщат в чудовища като самите тях! Аз пък ви заявявам, че тя е призовала самите превъплъщения на мрака — духове толкова злокобни и гнусни, че са готови да пият от живителната сила на хора като вас и мен. Каквото и да разправят, вината е само нейна! Мракът отвън подсказва, че наближава времето за тяхната последна атака! Трябва да действаме още сега!
Някои от мъжете нададоха гневни възгласи, но Джеймс виждаше, че по лицата им се чете страх. Той си проправи път през тълпата и застана пред жреца.
— Добре дошъл, страннико — посрещна го отец Роланд. Беше среден на ръст, с черна коса и малка заострена брадичка. На шията му висеше талисман с герба на ордена на Сунг. Носеше бяло расо, покрито с петна и прах в долната част. — Да не си дошъл да ни помогнеш, за да се отървем от това проклятие?
Джеймс го огледа спокойно и каза:
— Така е, но се съмнявам, че проклятието е онова, за което говориш ти.
Свещеникът го измери с присвити очи.
— Какво искаш да кажеш?
— Алтон е мъртъв — заяви Джеймс.
Жрецът го изгледа потресен.
— Алтон е мъртъв, казваш? Още една жертва на онази зла жена! — Той вдигна поглед към множеството и се провикна: — Не ви ли омръзна вече? Не е ли време да действаме?
Отново се чуха гневни възгласи и Яжара извика:
— Джеймс, внимавай! Тук нещо не е наред!
Джеймс втренчи поглед в тълпата и едва сега забеляза, че неколцина от онези, които размахваха юмруци, имат безизразни лица, а очите им са неподвижни и лишени от признаци на живот. Той се обърна към жреца, после с неочаквана бързина се пресегна и дръпна талисмана от шията му. Пред очите му той се промени от най-обикновен герб на орден до ръка, стиснала черна перла.
— Това са слуги на Тъмната сила! — провикна се отец Роланд. — Те трябва да умрат!
И вдигна ръка към гърлото на Джеймс, готов да го удуши. Джеймс понечи да отскочи, но изведнъж бе стиснат от няколко чифта ръце, които го приковаха на място. Чу вика на Яжара:
— Тези хора са невинни! Само са обладани от зъл дух! Постарай се да не ги нараняваш!
Джеймс почувства как пръстите на жреца докосват гърлото му и извика:
— Ще се опитам да го запомня! — После приклекна, изви се на една страна и опита да се отскубне от ръцете, които го държаха. Не можа да извади рапирата си, но успя да достигне затъкнатия в ботуша кинжал. Както беше полулегнал на пода, замахна и го заби в крака на жреца.
Отец Роланд нададе болезнен вик и падна назад, а Джеймс се извъртя на другата страна и отново направи опит да се изправи. Най-сетне успя да се запъне с крака в пода и натисна с всичка сила, отскубвайки се от хватката на мъжете.
Огледа се. Свещеникът отстъпваше назад. Яжара размахваше тоягата си и държеше обкръжилите я селяни на почтително разстояние. Кендарик беше на земята, притиснат от неколцина, докато други се опитваха да го ритнат в главата. Брат Солон размахваше чука, по-скоро за да сплаши нападателите си, докато се добере до Кендарик и Джеймс.
Джеймс прехвърли кинжала от лявата в дясната ръка и с едно рязко движение извади рапирата. Замахна и удари най-близкия от селяните с плоското по лицето, но въпреки това острието остави кървава резка през бузата му.
От удара мъжът се олюля назад и се блъсна в тези, които напираха зад него. Миг на затишие — всичко, от което се нуждаеше Джеймс. Той се хвърли напред тъкмо когато отец Роланд се готвеше да произнесе някакво заклинание и преди свещеникът да приключи, го промуши в корема.