Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Зная, че предпочитате да се прокрадваме незабележимо, но сега бързината е от първостепенно значение — припомни им Яжара.
Когато наближиха поредния завой на пътя, Джеймс вдигна ръка и прошепна:
— Там май има някой!
Продължиха още малко и Джеймс забеляза, че някаква фигура се е притаила в сенките. Беше момче, девет-десет годишно. Джеймс се приближи отзад, като не си даваше труда да се движи безшумно, но въпреки това вниманието на момчето оставаше фиксирано върху една къща в покрайнините на селцето. Когато скуайърът сложи ръка на рамото му, момчето ахна от изненада.
— Не се плаши — рече му Яжара. — Няма да ти направим нищо лошо.
— Кои сте вие? — попита ги момчето с разширени от ужас очи.
— Аз съм Яжара, а този е скуайър Джеймс от Крондор. До него са брат Солон и Кендарик. Ти кой си?
Гласът на момчето спря да трепери, но то все още изглеждаше изплашено.
— Аз съм Аларик. Скрих се тук да следя какво прави вещицата. Татко каза, че скоро ще я изгорят, та исках да видя дали няма да направи още някоя черна магия, преди дай видят сметката.
— Аз пък мисля, че трябва да побързаш за вкъщи, преди да се е стъмнило съвсем — посъветва го Джеймс.
— Тя там ли е сега? — попита Яжара.
— Не съм я виждал. Понякога излиза и скитори покрай брега. Но трябва да внимавам, защото е много опасна.
— Хубаво, ама сега се прибирай — настоя Джеймс. — Родителите ти сигурно се тревожат за теб.
Без да чака втора подкана, момчето се затича по пътеката. Приближиха се към къщата и Джеймс се провикна:
— Ей, имали някой! Отговор не последва.
Той заобиколи дървената веранда и се качи по стълбите. Покрай стената бяха накачени кратуни с различни форми и размери. Яжара огледа труповете на няколко дребни животни и птици, оставени да се сушат на слънцето, както и саксиите с различни билки.
— Тази „вещица“ май е запозната доста добре със знахарския занаят. Някои от тези растения се използват за лечение. От тях се правят целебни чайове.
Къщата бе построена върху дървена платформа, а верандата бе скрита под щръкналата напред стреха.
— Поне на терасата е сухо, когато вали — рече брат Солон.
— А край морето вали често — добави Кендарик, обгърна раменете си с ръце, сякаш му беше студено, и добави: — Не само се стъмва, но и като че ли взе да захладнява.
— Точно каквото ни трябваше — рече Джеймс и избута настрани рогозката, която служеше за врата. В къщата имаше само маса и стол. На огнището къкреше опушен котел.
— Нито следа от вещицата? — попита Кендарик. — А това какво е? — Той се наведе над котела.
Джеймс застана до него и подуши бълбукащата течност. Взе една дървена лъжица от рафта, гребна, вдигна я и я помириса.
— Супа — обяви, като се обърна към Кендарик. — И то доста добра.
Тъкмо когато оставяше лъжицата на мястото й, откъм вратата се чу глас:
— Да не сте дошли да ме изгорите?
Джеймс се обърна и видя, че на прага е застанала прегърбена старица, стиснала наръч съчки.
— Не ме зяпайте така де. Не очаквахте ли, че жертвата ви сама ще си носи дърва за кладата?
Старицата изглеждаше малко по-висока от момчето, което преди малко бяха отпратили за вкъщи. Кожата й бе почти прозрачна, а косите й — снежнобели. Малките й пръсти бяха кокалести като на скелет, но бе запазила всичките си зъби, а погледът й бе жив и буден. Джеймс се усмихна.
— Не сме дошли тук за да те изгорим, жено.
— О, така казват всички — отвърна старицата, бутна Кендарик встрани и стовари наръча пред огнището.
— С магия ли се занимаваш? — попита я Яжара.
Старицата приседна на столчето и сви рамене.
— Зная едно-две нещица. Но предпочитам да смесвам билки за хората или да предсказвам бъдещето. — Тя зарея поглед навън. — Понякога виждам разни неща, но това е доста… трудно. И никак не е приятно.
— Аз съм от Мореходната гилдия в Крондор каза Кендарик. — Пристигнах тук, за да се опитам да извадя един кораб, потънал недалеч от Носа на вдовиците, но нещо ми пречи да си свърша работата. Прилича ми на магия, но много силна. Да знаеш каква може да е причината?
Старицата го погледна за миг, после извърна очи към Яжара.
— И ти ли се занимаваш с магьосничество?
— Аз съм придворната магьосница на принц Арута — отвърна Яжара.
— Брей! — възкликна учудено старицата и на лицето й затрептя усмивка. — Магьосница значи. А беше време, когато с подобно признание в Крондор щяха да те пратят при палачите.
— Времената се менят — отбеляза Джеймс.
— В някои отношения само — уточни старицата. — Но в други — никак.
— Може би пак ще имаме възможност да обсъждаме тази тема, при това в по-приятна обстановка. Но в момента ме безпокоят други неща. — Той посочи мрачината отвън.