Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Защо? — попита Кендарик.
Всички погледи се извърнаха към него.
— Защо ги спохождали нещастия ли питаш? — уточни Солон.
— Не, питам защо съществуват тези създания?
— Никой не знае — отвърна Солон. — Според нашето учение силите на мрака често се възползват от хаоса за своите тъмни и никому неизвестни цели.
— Добре, това мога да го приема — рече Кендарик. — Но защо тук?
— Ами очевидно е — сви рамене Джеймс. — Някой се опитва да ни попречи да измъкнем Сълзата.
— Сълзата? — повтори учудено Натан.
Джеймс отпрати въпроса му с небрежно махване.
— Има неща, които е по-добре да не знаеш, повярвай ми. Достатъчно е да ти кажа, че тази зли магьоснически сили, които са се появили във вашия край, не са това, което изглеждат.
— И това е самата истина — съгласи се Яжара.
— Трябва да е заради онази вещица — ядоса се Натан. — Тя единствена използва магия по нашия край.
— Друг път създавала ли е проблеми? — попита Яжара.
— Не е — призна фермерът. — Но… кой друг може да бъде?
— Трябва да проучим този въпрос — заяви спокойно Джеймс. — Докога ще се навъртат кръвопийците отвън?
— До зазоряване — отвърна Натан. — Изчезват веднага щом се покаже слънцето.
— Кой го казва? — попита Джеймс.
— Моля? — Натан премигна.
— Няма значение. Просто не се доверявам така лесно на хорските приказки. Такъв ми е характерът. Събуди ме, когато си тръгнат.
— И тогава какво ще правим? — попита Яжара.
— Ще намерим този вампир-магьосник и ще го отървем веднъж завинаги от злото проклятие.
— Ами да — съгласи се брат Солон. — Премахнем ли него, всичко останало ще се оправи от само себе си.
— Едва ли наоколо има много места, на които да може да се крие — рече Джеймс.
— О, аз се сещам за едно възможно място — подхвърли Натан.
— Къде? — Джеймс почти подскочи.
— В гробището, на юг от селото. Има една гробница, която отдавна е изоставена. Сигурен съм, че се спотайва там.
— Защо не си казал на никого?
— Казах — отвърна Натан. — Но Тоди и останалите не искаха и да чуят за това. Отец Роланд спомена нещо за някакви божествени сили, които щели да защитават погребаните в съответствие с каноните, нещо от този род, не помня точно.
— Това е доста странно — обади се брат Солон. — Един жрец, последовател на Сунг, трябва да е между най-заинтересованите от подобно изследване. Все пак този орден е в предния фронт на борбата срещу злите сили.
— Може би другите са — заяви Натан. — Но той се занимава единствено с литургии и проповеди срещу вещицата. Пък може и да е прав.
— Пак тази „вещица“! — ядоса се Яжара. — Какво толкова е направила клетата жена?
— Ами, според отец Роланд тя е отровила добитъка, а дъщеричката на Мерик лежи с някаква екзема, дето сигурно й я е пратила вещицата.
— Но защо? — попита Солон. — Ако тази жена е проявявала добрина, защо сега ще се обръща срещу вас?
Натан сви рамене.
— Вие ми кажете. Нали сте жрец…
— Монах — поправи го Солон.
— Е, монах де. Значи знаете какво може да се е случило.
— Де да беше толкова лесно — поклати глава брат Солон. — Неведоми са пътищата на злото.
— Отложете теологичния си спор за друг момент, ако обичате — предложи Джеймс. — Искам да поспя поне малко.
Заслушан в тихите гласове отвън и в тропота на крака, Кендарик промълви учудено:
— Как можеш да спиш, когато се намираме в такава обстановка?
— Имам опит — отвърна Джеймс, после затвори очи и след минута вече хъркаше сладко.
Малко преди изгрев-слънце гласовете отвън утихнаха. Джеймс се събуди и видя, че отец Солон е заспал на пода. Яжара седеше, обгърнала коленете си с ръце и стиснала тоягата, и не откъсваше поглед от вратата. До нея бе приклекнал Натан. Кендарик се бе свил в ъгъла, откъдето се дочуваше пресекливото му хъркане.
Джеймс се надигна, протегна се да раздвижи изтръпналите си крайници и стана да се поразтъпче. Приближи се към Кендарик и го сръга с върха на обувката си.
— Какво има? — сопна се сънено заместникът и разтърка очи.
Солон също се събуди и се подпря на лакът.
— Сутрин ли е вече? — попита той. Джеймс кимна.
— Какво ще правим днес? — попита Натан, който също се бе изправил.
— Ще открием източника на злото — отвърна Яжара.
— В такъв случай най-добре потърсете вещицата от Носа на вдовиците — предложи Натан. — Все още смятам, че тя стои зад всичко това. Някой трябва да се разправи с нея!