Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— А и светлината чезне, малко по малко — добави една жена. — Всяка сутрин слънцето изгрява все по-късно и се скрива по-рано вечер. Дори когато грее, светлината му е различна — че погледнете сами де. Скоро съвсем няма да имаме дни, само нощи. А вие знаете какво означава това!
Из тълпата се разнесе ропот. Джеймс отново вдигна ръце.
— Не само кравите се разболяват — взе думата откъм къщата Мерик. — Нашето малко момиченце също се поболя.
— И какво й е? — попита го Джеймс.
— Прокълната е — какво! — извика една жена от тълпата.
— Може ли да я видя? — попита Яжара.
— Коя си ти? — обърна се към нея същата жена, която вероятно бе съпруга на Мерик.
— Аз съм придворната магьосница на принц Арута.
— А аз — монах от ордена на Ишап — добави брат Солон. — Ако наоколо витае черна магия, ще я прогоним.
Жената кимна и ги покани да влязат в малката къщурка.
Озоваха се в прихлупено помещение, в дъното на което, до разпаленото огнище, имаше легло. Мъничко момиче с бледо лице лежеше под завивките. Яжара коленичи до него и сложи длан на челцето му.
— Няма треска — бе първото й заключение. — Какво й е всъщност?
— Ами… нищо — отвърна Мерик, — освен че все е отпаднала и няма сили нито да върви, нито дори да стои будна. А когато се събуди, почти не може да ни познае.
— Понякога започва да трепери — добави жената.
Брат Солон коленичи до Яжара, за да огледа момичето отблизо.
— Какво е това? — възкликна той и посочи малък талисман на гърдите на детето. — Прилича ми на знака на Сунг.
— Отец Роланд ни го остави — обясни жената. — Отидох при старицата на Носа и тя ми даде муска за изцеление на детенцето. Рече ми, че някакво голямо и тъмно зло посягало към всички дечица в селото. Тя се опитвала да ги защити.
— Лариса! — скастри я мъжът. — Казах ти да не говориш за това! Продължавай — рече й Джеймс.
— Ама тя само се опитваше да защити дъщеря ни — заоправдава се жената.
— Както „защити“ сина на Реми, така ли?
— Да, точно така! — Жената се обърна към Джеймс. — Тя закъсня с момчето на Реми, но когато се прибрах у дома и поставих муската под леглото на моето малко момиченце, то веднага спря да трепери. Не оздравя, но и не се влошаваше повече! После отец Роланд се върна от пътуването и дойде да ни навести. Моли се цяла нощ, а на заранта дъщеря ми пак започна да трепери! А като изгря слънцето, кълна ви се, беше ядосан, че е още жива! — Лицето на жената бе изкривено от мъка и отчаяние.
— Лариса, това е богохулство! — кресна й Мерик. — Добрият отец се опитваше дай спаси душата. За всичко е виновна вещицата. Той ми го рече, преди да си тръгне.
— Ами ако не е? — упорстваше жената.
— Може ли да видя „муската“, дето ти я е дала „вещицата“? — попита Яжара.
Жената се наведе под леглото, взе оттам някакъв предмет и го подаде на Яжара. Тя погледна малката дървена кутийка, в която бяха поставени изсушени листа и кристали, затвори очи, вдигна я в шепата си и застина така за няколко секунди. След това заяви:
— Тук няма нищо злонамерено. Това е най-проста муска, която помага на детето да събере сили и да превъзмогне болестта. — Тя се наведе над болното момиче. — Но тук долавям нещо…
Яжара посегна, улови малкия амулет на шията на момичето, после внезапно дръпна ръка, сякаш се беше опарила.
— Брат Солон. Ти познаваш по-добре от мен знахарския занаят. Би ли разгледал този амулет?
Солон докосна внимателно амулета, затвори очи, промълви някакво кратко заклинание, после се ококори.
— Това не е талисманът на Сунг! — Предметът започна да се променя и той дръпна ръка. Металът внезапно потъмня и после на мястото, където допреди миг стоеше ликът на Сунг, започна да се оформя черна уста с тъмни остри зъби. Устата се разтвори широко, сякаш се готвеше да захапе, и в същия миг момиченцето се закашля мъчително. Облаче зеленикав газ бликна от носа и устата му и мигом бе всмукнато от черния отвор върху талисмана. Солон скъса верижката и дръпна амулета от шията на болното дете. Момиченцето изстена, по измъченото му телце премина болезнен гърч, после се отпусна на леглото. След една дълбока въздишка то сякаш започна да диша по-равномерно.
— Сега вече ми се струва поукрепнало — обяви Яжара.
Солон вдигна талисмана, който сега вече изобразяваше закривени нокти, вкопчени в черна перла.
— Готов съм да се обзаложа, че точно това е причинило болестта на детето.
Мерик изглеждаше объркан.
— Но нали отец Роланд й го даде!
Джеймс погледна Яжара и останалите и каза:
— Преди да изтичате при нещастната „вещица“, за да я изгорите на клада, ви предлагам да си поговорим хубавичко с този отец Роланд.