Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Помогнете да ги заковем!
— Това няма да ги задържи, ако станат твърде настойчиви — отбеляза спокойно монахът.
Джеймс прибра рапирата и се отпусна изнурено на един сандък до огнището. Едва сега намери време да се огледа. Къщата се състоеше от голяма стая и малка кухня. Легло, маса и сандъци вместо столове бяха цялата оскъдна мебелировка. Домакинът им бе мъж на средна възраст с черна коса, жилесто тяло и посивяла брада. Имаше обветреното лице на фермер; впечатлението се подсилваше и от мазолестите му ръце.
Джеймс завъртя глава, въздъхна и промърмори:
— Какво всъщност става тук?
— … Та тогава за пръв път чухме, че са изчезнали и други фермери, дето живеят извън селото. Има едно имение горе на хълмовете с много добри пасища, където дори зиме се намира храна за добитъка, а лете реколтата е богата. Някои от чудовищата, дето ви нападнаха одеве, приличаха на хорицата от онова имение. Познавам ги, защото често идваха до селцето за продукти. — Той поклати глава, сякаш сам не вярваше на думите си.
Джеймс и спътниците му слушаха мълчаливо разказа на фермера. От нападението беше изминал около час.
— Добре, да сумираме нещата — заговори Джеймс. — Някой, или нещо се е появило във вашия район. То е причината за това ужасно проклятие, каращо невинни хорица да се превърнат в кръвопийци. Прав ли съм дотук?
— Да — кимна Натан.
— Тези същества на свой ред нападат други хора и ги превръщат в себеподобни.
— Вампири — обади се Яжара. — Пълно е с истории за тях.
— Само че тези тук са истински — посочи Кендарик.
— Така е — съгласи се Солон. — Но Яжара е права. Легендите и историите нямат нищо общо с чудовищата — те са приказки, служещи да плашат малките деца.
— Не зная за децата — рече Кендарик, — но мен си ме плашат.
— Значи дърводелецът и семейството му бяха първите пострадали? — попита Джеймс.
— Да — отвърна Натан. — Шестима от нас отидоха да проверят каква е тази история. Само двама се върнахме. Пресрещнаха ни поне дузина от тези същества. Някои от тях познавахме — бяха от околните ферми, но имаше и непознати.
— Тогава кой е бил първият пострадал? — попита Джеймс.
— Нямам представа. — Натан уморено сви рамене.
— Толкова ли е важно? — попита Кендарик.
— Да — намеси се Яжара. — Защото, както казва Джеймс, някой или нещо е докарало тази напаст тук.
— Ако става въпрос за магия, ще ви призная, че не бях чувал за такава досега — рече Солон.
— Добре, но каква е целта на всичко това? — попита Джеймс. — Защо трябва да нападат точно това затънтено селце?
— Защото могат? — предположи Кендарик.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, все отнякъде е трябвало да започнат. Ако съберат тук достатъчно хора… които да станат като тях, могат да ги разпратят във всички посоки и… както каза Яжара, да се превърнат в напаст.
— Което означава, че трябва да потушим заразата в зародиша й — заяви брат Солон.
Джеймс дочу стъпки отвън.
— Вървете си, прокълнати кръвопийци! — извика Натан.
— Ела с нас. Ела при нас — чу се приглушен глас.
— Не зная почти нищо за тези създания, освен онова, което се разказва в легендите — призна Яжара. — Но както виждам, разказите за тях са били достоверни само донякъде.
— Имаш ли нещо за пиене? — обърна се Джеймс към Натан.
— Вода — отвърна фермерът и посочи една голяма кана на масата.
— Какво искаш да кажеш с това „достоверни само донякъде“? — попита Джеймс, докато си наливаше от каната.
— Легендите за вампири — заговори Яжара — разказват за могъщи и силни магьосници, способни да променят формата си и да общуват с животни като вълци и плъхове. А тези жалки създания отвън, макар да не са никак безпомощни, щяхме да победим лесно, стига да разполагахме с малък отряд войници.
Джеймс мълчеше замислено, спомнил си внезапно един отдавна отминал момент от живота си, когато двамата с принц Арута се бяха изправили срещу почти безсмъртните творения на лъжепророка Мурмандамус.
— Опитът ми показва, че създанията, които са трудни за убиване, обикновено са много по-опасни, отколкото изглеждат на пръв поглед.
— Така е — намеси се Натан, — а и, милейди, струва ми се, че пропускате очевидното. Това са били фермери и ратаи.
— Което означава — допълни Джеймс, — че този могъщ магьосник-вампир е някъде отвън. Същият, който стои зад всичко това.
— Аха — изсумтя Солон. — Според учението на нашия орден кръвопийците са древни и могъщи създания на злото, които произлизат от един-единствен прокълнат магьосник, живял преди векове в далечна и непозната земя. Никой не знае дали тази история е истинска, но в хрониките се казва, че прокълнатият магьосник се появявал от време на време и нещастия спохождали всички, които се изпречвали на пътя му.