Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Холис и Алеви забързаха към задната част на сградата с пистолети в ръце. Отвориха вратата и видяха, че зилът е паркиран на светло.
— Аз ще мина пръв. Прикривай ме! — каза Алеви. Той изтича до зила и скочи в шофьорското кресло.
Както повечето военни коли зилът нямаше ключ за запалване и Алеви натисна бутона на стартера. Двигателят се запали от първия опит. Холис скочи до него, Алеви включи на скорост и подкара камиона край сградата.
— Не бих искал Лиза и ти да подлагате на съмнение моята роля като ръководител на тази операция — каза Алеви.
— Мисля, че подлагаме на съмнение здравия ти разум.
— Знам какво правя, Сам — Алеви погледна Холис.
— И аз знам какво правиш. И го прави без мен.
— Тогава си върви. Не ми е нужен никой от вас.
— Ще си тръгна, ако ме оставиш да взема и Милс. Той не заслужава да го караш да умре заради обезсмъртяването ти.
— За какво, по дяволите, говориш?
— За амбицията ти да ти отделят една глава в историята на секретните служби на Лангли и Лубянка.
— Смяташ, че си ме разбрал, нали? — отговори Алеви.
— Мисля, че до голяма степен.
— Е, аз не съм самоубиец. Бих искал утре да бъда в Лондон.
Холис не отговори.
Милс прекоси бързо фоайето, отключи входната врата и се приближи към свързочната. Застана до вратата и тихо каза:
— Лиза, аз съм, Бърт Милс.
— Добре, Бърт.
Милс влезе и затвори вратата.
— Къде е Сам? Той беше във фоайето…
— Със Сет е. Ще докарат колата пред изхода.
Лиза забеляза тялото на Додсън, положено на земята близо до двамата убити войници от охраната на КГБ. Той коленичи до него и се вгледа в премазаното му от бой лице.
— Господи… — провери пулса му. — Жив е. — Погледна към Лиза. — Разбирам защо Сам иска да го вземем, Лиза, но този човек е едно бреме, от което нямаме нужда.
— Въпреки това — отговори Лиза, — ако Сам държи да го измъкнем оттук, ще го направим.
Милс я погледна, сви рамене и се изправи.
— Защо се забавихте толкова много?
— Натъкнахме се на някои изненади — отговори той, без да споменава за Джейн Ландис.
— Всичко е наред.
— Бърт… — каза тя, като го погледна. — Тези убийства… просто ми прилошава от всичко това.
— Ще говорим за това, когато бъдем извън обсега на КГБ. И на мен ми прилошава от тях. Тя кимна.
Милс се приближи към телефонното табло и си сложи слушалките, след това натисна бутона за звънене.
— Да. Ничего — отговори му един глас.
— Бил, тук е Бърт Милс.
— А… всичко наред ли е?
— Дотук добре. Как е при теб?
— Ами не знам…
— Какво има?
— Ами една от наблюдателните кули насочи за известно време прожекторите си към нашия вертолет. — Вероятно О’Шей се е поизнервил. — Но нищо не стана. Продължавам да слушам радиопредавателите, но разбирам, колкото разбирам китайски.
— Дай ми честотите на предавателите.
— Чакай. — След няколко секунди Бренън се обади отново и даде на Милс честотите. — Сега мълчат.
Милс провери съответните радиоприемници на бюрото и установи, че честотите са същите.
— Добре, Бил, аз ще разстроя двата предавателя, ти направи същото. След това ще унищожа таблото на телефонната централа, така че това е последното ни чуване. Ще се видим по-късно. Не заспивай!
— Да — засмя се Бренън.
Милс насочи автоматичния си пистолет към таблото на телефонната централа и стреля в кабелите. Разлетяха се искри и стаята се изпълни с миризмата на изгоряла електрическа инсталация. Върна се при двата радиопредавателя, които тихо пращяха, и увеличи звука им.
— Какво казват? — попита той Лиза.
Лиза слушаше как някакъв глас говори на руски от предавателя на къси вълни.
— Някой, който се представи като „Наблюдателна кула“, вика вертолетната площадка — отговори Лиза.
— Точно от това се опасявах.
Милс бръкна в джоба си и извади лентата, която беше използвал, за да промени регистрационния номер на вертолета. Той облепи с нея ключовете за превключване на двата предавателя в положение изключено.
— Сега предавателите не работят ли?
— Само на тези честоти. — Той огледа двата апарата, след това посочи някаква метална пластинка с надпис. — Какво пише тук?
— Автоматична настройка… — прочете Лиза. — Нещо такова.
— Това е. — Той завъртя ключа над надписа и стрелката за определяне на честотите започна да се движи по скалата. — Това се използва за откриване на най-мощните радиопредавания в района, като например някое радио на кола — каза Милс — Но когато микрофонът е поставен постоянно в това положение, радиопредавателят се превръща в широкообхватно устройство за смущаване на радиосигнали. — Милс настрои предавателя на къси вълни по същия начин. — Това ще унищожи цялата им радиосистема.