Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Забеляза, че долната койка на едно от леглата бе просмукана с кръв, и разбра, че Алеви и Милс вече са минали оттам.
Мъжът, когото бе застрелял, простена и Холис коленичи до него. Шинелът му бе още студен, явно току-що бе влязъл отвън, а това означаваше, че е дошъл откъм задната врата, където се предполагаше, че Алеви и Милс търсят превозно средство. Холис се изправи, хванал пистолета на ранения в ръка.
Човекът го погледна и очите му се напълниха със сълзи. Холис разпозна в него един от пазачите, които го охраняваха, докато беше в килията — този, който му беше казал, че няма да му бъде до чукане.
— Съжалявам… съжалявам… — каза човекът на руски.
— Ставаме двама — Холис извади пълнителя от пистолета на пазача и го премести в своя. Той се прицели в главата на човека, поколеба се, след това се обърна и бързо излезе в коридора.
Филенко коленичи и прекатури голата жена по гръб.
— Това е жената на сержанта. Защо сте я застреляли? Ти! — изкрещя той на Алеви. — Отговори!
— Филенко, ще наредя да ви разстрелят…
— Млъкни! Не сте руснаци. Кои сте?
— Естонец.
— Тогава говори на естонски. Знам няколко думи.
— Добре. — Без да откъсва поглед от Филенко, Алеви каза на английски: — Бърт, брой до три… Едно, две…
Вратата отново се отвори, но Филенко не свали погледа си от Алеви и Милс, когато извика:
— Иван, намери ли…
Внезапно тялото на Филенко подскочи два пъти, той изпусна пушката си и падна на земята, като се хвана с ръце за гърдите.
Холис изтича надолу по рампата, докато Алеви и Милс се изправяха. Милс грабна пушката на Филенко, а Алеви каза на Холис:
— Единият от тях влезе някъде вътре…
— Той е извън играта.
— Добре. Да приберем и тези двамата.
Холис видя, че Филенко е все още жив и сега лежеше по гръб, следейки с очи разговора на тримата мъже. Холис отиде до полуприпадналата жена, която стенеше на студения под, и коленичи до нея.
— Джейн Ландис…
— Познаваш ли я? — попита Алеви.
— Да. Това е жената на мъжа, когото сте срещнали — Тим Ландис. Вие ли я застреляхте? — погледна той към Алеви.
— Беше легнала със сержанта от охраната — каза Алеви. — Не…
— Да.
— Тя беше крайно антисъветски настроена.
— Не и когато я видяхме.
— Може би ги е шпионирала.
— Или пък е шпионирала за тях — отбеляза Алеви. — Може би го е правила, за да помогне на мъжа си… Не знам.
— Нито пък аз, Сам.
Холис погледна към Джейн Ландис и тя също се вгледа в него.
— Сам… помогни ми — размърда устните си и проговори тя.
— Господи, ужасно съжалявам — каза Милс, като притеснено се изкашля.
— Няма значение. Преместете я вътре — каза Алеви.
— Това нещо там какво е? — попита Алеви, докато Холис вдигаше жената на ръце.
— Това е нещото, с което Додсън се е измъкнал от тук — отговори Холис. — Мисля, че Буров е възнамерявал да го използва утре за екзекуцията на Додсън и останалите десетима.
— Исусе Христе! — възкликна Милс.
— Искам го този човек — кимна Алеви.
Холис преметна Джейн Ландис през рамо и я понесе нагоре по рампата. Милс и Алеви го последваха, като влачеха Филенко за ръцете към сградата на щаба.
Завиха по тесния коридор с килиите, бутнаха Филенко в една от тях и я заключиха.
— Трябва да я заключим тук, Сам — каза Алеви на Холис. — Не знам коя е и не ме интересува.
— Тя умира, Сет.
— Не ме интересува. — Алеви отвори вратата на една килия. — Тук вътре. Холис с нежелание постави Джейн Ландис на студения под и коленичи до нея. Не ме изоставяй, Сам.
Холис се накани да й поиска обяснение, но после помисли, че Джейн Ландис, или каквото и да беше истинското й име, беше многопластова като матрьошка: една черупка в друга черупка, в друга черупка — всяка изглеждаща като истинска и всяка от тях куха, всяка влизаща точно по мярка в другата.
Алеви постави ръка на рамото на Холис и Холис се изправи, след което огледа килията.
— Точно тук ме държаха. Лиза беше в съседната.
Алеви не каза нищо.
Холис излезе, а Алеви затвори и заключи вратата.
— Ако оживее — каза той на Холис, — ще бъде включена в размяната. Холис се съмняваше и в двете.
— Благодаря, че дойде да ни потърсиш — каза Милс на Холис.
— Би трябвало да се придържаме към предварително приетите си планове — каза Алеви, който явно не беше чак толкова доволен от това.
— Беше ли планирал тези двамата да ви хванат? — попита Холис.
— Иди обратно в свързочната — каза Алеви на Милс. — Обади се още веднъж на Бренън, след това развали радиопредавателите и унищожи телефонния пулт. Сам, ти ще дойдеш с мен, ще вземем зила и ще го докараме отпред. Хайде да тръгваме.