Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
— Ако толкова иска да яде сладко, давайте му подсладено вино — посъветва Публий Попилий. — Нека още ден-два не хапва по-тежка храна, но след това да мине на нормална диета. Нормална, домина, нормална! Искам да кажа варива, салати, студени напитки, всичко друго, но не и сладки.
Следващата седмица положението на Стих започна да се подобрява, но той така и не успя да се възстанови напълно. Макар и да приемаше само здравословна и питателна храна, пак не можеше да се излекува от периодичните си пристъпи на гадене, повръщане, болки в корема, както и от атаките на разстройство, които не престанаха неприятно да го изненадват, макар да бяха по-безболезнени от първоначалната. Той започна да слабее, но като че ли никой наоколо не го забелязваше, защото отслабването му беше бавно и продължително.
До края на лятото вече не можеше да се довлече до кантората си на Портикус Метели, а и все по-рядко му хрумваше да прекарва дните си на слънце в градината. Фамозната книжка с картинки, която му беше подарил Сула, му стана безинтересна, а да яде, независимо какво, се превърна в истинско мъчение. Можеше да приема само подсладено вино, като понякога и то му идваше много.
До септември сякаш не остана лекар в Рим, който да не е бил извикан при болния, но диагнозите и предписваните рецепти бяха толкова коренно противоположни, че практически не носеха никаква полза, особено след като Клитумна започна да прибягва и до услугите на врачки и знахари.
— Да яде, каквото му се яде — казваше един доктор.
— Да не яде абсолютно нищо — казваше друг. — От глада ще му мине.
— Да яде само варива — съветваше някакъв последовател на Питагор.
— Не се тревожете за вас самите — успокояваше всички в къщата Атенодор Сикул. — Каквото и да му е на вашия човек, явно не е заразно. Аз самият вярвам, че става дума за вътрешно увреждане на червата. Все пак нека онези, които са имали физически допир с болния или са изхвърляли нощното му гърне, да си измиват грижливо ръцете и да не се навъртат около кухнята и хранителните продукти.
Два дни по-късно Луций Гавий Стих умря. Изпълнена с непоносима мъка, веднага след погребението Клитумна избяга от Рим във вилата си в Цирцеи. Помоли и Сула, и Никополис да я придружат, но макар че доведеният й син от любезност я изпрати чак до кампанийския бряг, така и не можа да го склони да продължи по-нататък. Остави го да се прибере в Рим при Никополис.
При завръщането си от Цирцеи Сула целуна като при раздяла Никополис и напусна покоите й.
— Връщам си отнетите спалня и кабинет. В края на краищата, след като Стихчо — Свинчо си отиде оттук, аз съм единственият човек, който може да претендира за роднинство с Клитумна.
Беше се заел да разчиства кабинета от всички боклуци, които покойникът беше нахвърлял в таблиния, и щателно хвърляше всяка книжка с картинки в огъня. С разкривено от погнуса лице, той махна пренебрежително с ръка и продължи.
— Виж само! Където и да погледнеш, все лепкави петна. Из цялата стая!
Върху скъпоценния скрин от цитрусово дърво, долепен до една от стените, стоеше залепена от мръсотията гарафа подсладено вино. Сула я вдигна и изпод нея ясно се показа кръглият белег, който беше оставила върху повърхността на дървото.
— Сякаш сме живели с някаква огромна хлебарка! — процеди през зъби той. — Сбогом, Стихчо — Свинчо!
Грабна гарафата и я запрати навън през отворения прозорец към колонадата на перистила. Но не си премери добре силата и тя прелетя над половината градина, за да се разбие с трясък в цокъла на любимата скулптура на Сула — Аполон, преследващ Дафне. Гладката повърхност на камъка беше полята обилно с червеникавата течност, която се стече на тънки струйки надолу към земята. Никополис се приближи до прозореца, за да види по-добре, и неволно избухна в смях.
— Прав си — съгласи се тя. — Същинска хлебарка!
И изпрати мъничката робиня Вити да избърше с мокър парцал изцапаното.
Никой не забеляза белия прашец, който кой знае откъде се беше посипал по мрамора, защото цветът му се сливаше с този на камъка, а водата изми и последните следи от него.
— Радвам се все пак, че не уцели самата статуя — седна Никополис върху коляното на Сула, за да се наслади на усърдието, с което чистеше Вити.
— Съжалявам — отвърна й той, но като че ли беше по-скоро доволен от постъпката си.
— Съжаляваш? Луций Корнелий, та ти за малко не разби едно истинско творение на изкуството! Само цокълът е издялан от чист мрамор.