Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Тя обаче не се обля в сълзи. Може би щеше да бъде по-добре за бъдещето й, ако го беше сторила. Защото сълзите навярно щяха да я убедят, че греши, че няма ни най-малката възможност да спечели сърцето на любимия си. Но ето, че почти невъзмутима, дори с гордо вдигната глава, тя се върна при робинята си Хризеис, която дотогава уж през цялото време се беше любувала на празните трибуни на Големия цирк.
— Ще ми бъде трудно с него, но както и да е. Рано или късно той ще бъде мой, тъй да знаеш, Хризеис.
— Мисля, че просто не те желае — опита се да я разочарова робинята й.
— Разбира се, че ме желае! — презрително я изгледа Юлила. — Желае ме, и то повече от всичко друго на света!
Дългото съжителство с Юлила беше научило Хризеис, че е най-добре да не спори с господарката си. Затова сега, вместо да се опита да я вразуми, тя просто вдигна рамене.
— Прави, каквото щеш.
Двете се насочиха към къщи, без да продумат повече, което беше доста необичайно. Бяха връстнички и открай време се бяха научили да си споделят всичко. Когато обаче излязоха пред храма на Великата майка, Юлила наруши мълчанието и твърдо се зарече:
— Отсега нататък няма да сложа трошичка в устата си.
Робинята се спря.
— И какво си мислиш, че ще постигнеш с това?
— Ами през януари той ми каза, че съм дебела. И е прав.
— Юлила, много добре знаеш, че не си дебела!
— Напротив. Затова и от януари досега не съм докоснала нищо сладко. Поотслабнала съм, но не достатъчно. Той харесва слаби жени. Виж например Никополис. Ръцете й са като клечки.
— Но тя е дърта! — възрази й Хризеис. — Каквото ти отива на теб, естествено, че няма да й отива на нея. Освен това, ако не ядеш, ще разтревожиш родителите си… ще си помислят, че си болна!
— Толкова по-добре — зарадва се момичето. — Ако решат, че съм болна, значи и Луций Корнелий ще научи. И ще се изплаши заради мен.
Робинята не беше нито кой знае колко умна, нито кой знае колко оправна, затова не можа да намери никакви по-състоятелни аргументи в своя полза и само горко заплака. Което пък направи огромно удоволствие на господарката й.
Четири дни след завръщането на Сула при Клитумна Луций Гавий Стих беше сполетян от тежко чревно разстройство, което за броени часове буквално го съсипа. Разтревожената му леля изпрати да повикат половин дузина от по-известните лекари в Палатин, които единодушно се изказаха, че причината за болестта е натравяне.
— Повръщане, колики, диария: класически пример — отсъди говорителят им, римският лекар Публий Попилий.
— Но той не е ял нищо, което да не са вкусвали и останалите! — обясняваше лелята, чиято тревога само нарастваше. — Дори в последните дни почти не е хапвал, което най-много ме тревожи!
— А, не, домина, тук грешиш — обади се гръмогласният Атенодор Сикул, известен с типичната за всеки грък черта да проверява всичко докрай; беше си пъхнал носа във всяка стая около атрия, а след това и в помещенията покрай перистила. — Предполагам не е тайна за теб, че Луций Гавий има цяла камара сладки в кабинета си?
— Нали! — възмути се Клитумна. — Цяла камара! Няколко смокини и пасти, това е всичко. Всъщност той почти не се докосва до тях.
Шестимата медици се спогледаха.
— Доколкото научих от прислугата, домина, племенникът ти се тъпче със сладки от рано сутринта до късно вечерта — настоя Атенодор, сицилийският грък. — По мое мнение е най-добре да го убедите да се откаже от тази си слабост. Ако се отдаде на по-здравословна храна, не само че ще избегне стомашно-чревните заболявания, но и като цяло здравословното му състояние ще се подобри значително.
Самият Луций Гавий Стих също присъстваше на този разговор, излегнал се безпомощно върху чаршафите, и останал без никакви силици, за да се защити от нападките на лекарите, само местеше очи от лице на лице, както се сменяха и репликите на присъстващите.
— Има пъпки, а тенът му е доста лош — на свой ред отсъди един друг грък, този път атинянин. — Прави ли физически упражнения?
— Не му трябва — отново се застъпи за племенника си Клитумна, но като че ли в гласа й започваха да се прокрадват нотки на съмнение. — По цял ден търчи по дела, така че си е достатъчно натоварен, ако това имате предвид!
— С какво се занимаваш, Луций Гавий? — попита испанецът лекар.
— Търгувам с роби — отговори той.
Изведнъж в очите на околните заблестяха искрици неприязън и ако повечето лекари изведнъж се оказаха страшно заети, намеквайки, че им е време да се оттеглят, то може би причината за това бе, че с изключение на Публий Попилий всички останали бяха пристигнали в Рим именно като роби и не хранеха кой знае какви симпатии към търговците на роби.