Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)

— Точно така! Хайде, ставай, Публий Рутилий, може би ще стигнем навреме да ти покажа един пример за новите настроения у знатните фамилии относно италийските ни съюзници!

Рутилий също скочи на крака.

— Идвам, идвам! Но къде, ако не е тайна?

— На Форума, естествено! — каза му Марий, който вече слизаше към улицата пред градинката. По пътя щеше да му обясни за какво точно става въпрос. — В момента има съдебно заседание и ако имаме късмет, ще хванем заключителната му част.

— На мен пък ми се струва странно — сухо отбеляза Рутилий Руф, — че си започнал да се интересуваш какво става на Форума.

— По-странното е, че ти не си се заинтересувал — отвърна му Марий. — В крайна сметка, днес е адвокатският дебют на племенника ти Друз.

— Бъркаш нещо! Дебютът му беше преди месец, когато водеше обвинението срещу главния трибун на хазната по повод известни суми, потънали вдън земя.

— О! — Вдигна рамене Марий и забърза. — Значи пропускът не е бил у теб, а у мен. Както и да е, Публий Рутилий, наистина мисля, че ще е добре, ако следиш по-отблизо кариерата на младия Друз. Ако го беше сторил, забележките ми относно италийската ни политика нямаше да ти изглеждат толкова не на място.

— Най-добре ще е ти да ми обясниш какво не съм разбрал — задъхваше се Рутилий Руф, понеже приятелят му както винаги беше забравил, че има дълги крака.

— Направи ми впечатление, че младежът говори най-прекрасния латински, който някога съм чувал, а при това е надарен и с глас за оратор. „А, някой нов“ — си казах и се поспрях да видя кой ли ще е той. И кой мислиш, ако не племенникът ти Друз! Въпреки че трябваше да поразпитам, за да науча името му, а и още ми е неудобно, дето и през ума ми не мина да го свържа с рода на жена ти.

— Кого обвинява? — попита Рутилий Руф.

— Интересното е, че не обвинява, а защищава, и то не пред друг, ами пред самия чуждестранен претор! Делото е от особена важност; свикано е съдебно жури.

— Убийство на римски гражданин?

— Не. Банкрут.

— Доста необичайно — вече едва си поемаше дъх Рутилий Руф.

— Предполагам, че настоящият процес ще трябва да послужи за пример — продължаваше все така да крачи Марий. — Ищецът е банкерът Гай Опий, а обвиняемият предприемач марсиец от Марувиум; казва се Луций Фравк. Според човека, когото разпитвах — а на него зяпането по съдебни процеси се оказа едва ли не професия, — на Опий му било омръзнало от лоши кредити по италийските му сметки и решил, че е крайно време да даде пример за назидание, и то насред Рим. Целта му е, като спечели сега делото срещу марсиеца, занапред да държи в ръцете си всички останали италийски длъжници, които, ако се окажат верни подозренията ми, имат да връщат направо астрономически лихви.

— Лихвата — дочу се пухтенето на Рутилий Руф — винаги е била десет процента.

— Да, но само ако си римлянин — поправи го Марий, и при това от по-горните икономически класи.

— Ти продължавай с тези си изказвания, Гай Марий, пък ще свършиш като братята Гракхи.