Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
За щастие „феркулите“ — основните ястия — дойдоха навреме. Лакомата Клитумна освободи ръката си от пръстите на любимия и сграбчи най-близката овнешка мръвка от чинията.
— Съседите ни се постараха — заразказва му тя между две хапки — да наваксат с шума, който ние им вдигахме, преди да заминеш. — Въздишка. — Жената на Тит Помпоний се сдоби с момче през февруари.
— Богове, още едно досадно банкерско изчадие, лакомо за пари и за нищо друго! — възкликна Сула. — Предполагам, че Цецилия Пилия е добре?
— Много! Никакви усложнения.
— А какво ново при Цезарите? — подсети се той за прекрасната Юлила и венеца от трева, който тя му бе дарила.
— Виж, там има страшни новини! — облиза пръсти Клитумна. — Вдигнаха сватба — същинска сензация, бих казала.
Нещо му стана на сърцето на Сула. Като че пропадна чак в стомаха му. Много странно усещане, наистина.
— О, така ли? — рече той, сякаш новината не го вълнуваше ни най-малко.
— Наистина! Голямата дъщеря на Цезар взе, че се омъжи не за друг, ами за Гай Марий, представяш ли си! Направо отвратително!
— Гай Марий…
— Какво, да не би да не го знаеш? — зачуди се тя.
— Не мисля, че съм го чувал. Марий… Трябва да е някой нов човек.
— Точно така. Беше претор преди пет години, но, разбира се, така и не се добра до консулството. Обаче стана управител на Далечна Испания, където натрупа невероятно състояние. От мини и какво ли не.
Кой знае защо, Сула си спомни за мъжа с благородната осанка, който му беше направил впечатление на церемонията по встъпването в длъжност на новоизбраните консули; нали и той имаше пурпурен ръб върху тогата.
— Как изглежда?
— Същинска гротеска! Най-огромните вежди, които можеш да си представиш! Като някакви космати гъсеници. — Жената посегна към задушените броколи. — Поне трийсет години по-стар от Юлия. Горката!
— Че какво толкова необичайно има? — реши, че е крайно време да се намеси в разговора Стих. — Поне половината девойки в Рим си взимат мъже, които могат да им бъдат бащи.
Никополис се намръщи и се обади:
— Е, чак пък половината! Една четвърт може би е по-точно.
— Отвратително! — отбеляза Стих.
— Глупости! — енергично му възрази гъркинята и се надигна, за да го изгледа пренебрежително. — Ако искаш да знаеш, грознико, младите момичета имат много по-различно мнение за възрастните мъже от това, което всички си мислят! Най-малкото възрастните си знаят мястото и се държат далеч по-разумно от младоците! Най-нещастните ми връзки са били с мъже под двайсет и пет. Мислят си, че всичко им е ясно, ама всъщност живеят като в мъгла. Като някакви добичета са. Всичко свършва, преди още да е започнало.
Понеже самият Стих беше само на двадесет и три, думите й нямаше как да не го засегнат.
— А ти какво? Мислиш, че на теб всичко ти е ясно, така ли?
Но „гневната“ му реплика беше посрещната по-скоро с безразличие.
— Във всеки случай повече отколкото на теб, грознико.
— Стига, стига, тази вечер всички трябва да сме радостни и щастливи! — прекъсна ги Клитумна. — Та нали нашият скъп Луций Корнелий се е завърнал.
Скъпият им Луций Корнелий използва случая, за да награби мащеха си и като я просне под себе си на кушетката, да започне да я гъделичка, докато не я чуе да пищи неистово от удоволствие и да маха във въздуха с крака. Никополис нямаше как да не се притече на помощ на приятелката си и също се хвърли в сражението, гъделичкайки на свой ред Сула. В крайна сметка кушетката се превърна в едно безразборно меле.
Това вече се стори прекалено на Стих. Стиснал под мишница новата си книжка, той се изхлузи от ложето и се измъкна тихомълком от стаята, без никой от другите дори да усети. Как можеше да се изгони такъв човек? Та леля Клити беше влюбена до уши в него! Дори докато Сула го нямаше, племенникът й не бе успял да изхвърли нещата му на улицата. През цялото време само я беше слушал как плаче, задето двете й момченца не могли да се понасят.
Той почти не беше вкусил от вечерята си, но това не го тревожеше особено, защото в стаята си имаше солиден запас от неща за похапване: цяло гърне, пълно с любимите му сиропирани смокини и медени сладки, което готвачът трябваше всеки ден да пълни, а също разни напарфюмирани, лепкави желета, идващи чак от Партия, сочни стафиди, пасти, подсладено вино и какво ли още не. Спокойно можеше да мине и без овнешко печено и задушени броколи; стигаше му само да има нещо сладко под ръка.
Подпрял брадичка на ръката си, запалил голямата лампа, за да пропъди сенките на падащата вечер, Луций Гавий Стих замислено смучеше захаросани смокини, разглеждаше картинките, които Сула му беше подарил, и внимателно четеше краткия гръцки текст встрани от тях. Разбира се, за него не беше трудно да се досети, че ако Сула му е подарил подобно четиво, направил го е само за да му докаже, че той самият не се нуждае от него, понеже тъй и тъй се справя добре, но това не го притесняваше. Стих не можеше да се нарече нито горд, нито честолюбив. Ах! Нещо се случваше под бродираната му туника! Ръката му се прокрадна надолу, за да се скрие от единствената публика — гърнето със сиропираните смокини.