Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)

— Мисля, че прекалено много опростяваш нещата — възрази му Рутилий Руф. — Никога не сме обещавали на италийските съюзници всеобщо изравняване на правата. Това, което сме им предложили още навремето, е постепенното разпространение на римското гражданство сред тях в замяна на една постоянна преданост на общата кауза. Естествено, че общините с латински права ще бъдат първи на опашката.

— Но латинските права въобще не представляват това, което си мислиш, Публий Рутилий! В най-добрия случай те позволяват на човек да се чувства своего рода гражданин втора класа, но без никакво право на глас при изборите за римски магистрати.

— Да, така е. Но не можеш да отречеш, че в латинските градове петнайсет години след въстанието във Фрегеле нещата са се променили твърде много, и то все за добро — държеше на своето Рутилий Руф. — Всеки, който е бил на висш административен пост в някой от тези градове, получава автоматично пълно римско гражданство както за себе си, така и за семейството си.

— Знам, знам. Но това означава, че вече във всеки латински град се е създало едно здраво ядро от римски граждани, което занапред ще продължава да се разраства. При това законът се е погрижил тези римски граждани да не са кои да е, а да бъдат подбирани точно такива, каквито са ни нужни — хора със собственост и влияние в средите, където са се издигнали, хора, на които можем да разчитаме, щом трябва да се избере правилният за Рим път.

Рутилий Руф погледна изпод вежди приятеля си.

— И според теб къде е грешката?

— Знаеш ли, Публий Рутилий, макар да си свободомислещ и прогресивен по някои въпроси, дълбоко в душата си си останал един загубен римски аристократ от типа на Гней Домиций Ахенобарб4! — сопна му се Марий, който щом се разгорещеше, не мереше много-много думите си. — Защо не искаш да проумееш, че Рим и Италия представляват едно цяло, в което и двете страни трябва да са равнопоставени?

— Защото няма нищо такова — на свой ред започна да се поизнервя Рутилий Руф. — Погледни се, Гай Марий! Как така насред самия Рим можеш да защищаваш каузата за политическата му равнопоставеност с италийците? Рим не е Италия! Да не би на Рим така да му е паднало отгоре, първенството сред всички градове в света? Да не би да си го е извоювал с оръжието на италийците? Рим е нещо различно!

— Искаш да кажеш, че Рим е нещо повече — кимна Марий.

— Да! — размахваше ръце Рутилий Руф. — Рим е Рим. Рим е нещо повече.

— Не ти ли е минавало през ума, Публий Рутилий, че ако някой ден Рим приеме като част от себе си цяла Италия — ако щеш дори и отсамалпийска Галия, — ако сподели с нея своята световна хегемония, то от това могъществото му само ще нарасне?

— Глупости! По този начин Рим просто ще престане да бъде Рим.

— И следователно ще загуби превъзходството си…

— Разбира се.

— Но настоящето положение на нещата си е чист фарс — не отстъпваше Марий. — Погледни само: цяла Италия е заприличала на шахматна дъска. Области с пълноправно гражданство, области с латински права, области само със статут на съюзници, и всичко това объркано до немай-къде. Латински градове като Алба Фуценция и Езерния, обградени от всички страни от марси и самнити, колонии с пълен граждански статут, съществуващи в самото сърце на Галия — как искаш при тези условия да се изгради истински съюз около Рим?