Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Без да обръща внимание на дъжда, излезе от автомобила и огледа пораженията. Предната броня беше надраскана и огъната отдолу, но иначе на колата й нямаше нищо.
Истински танк, помисли си той, завладян от някакво нелепо чувство на гордост.
Бързо се пъхна обратно вътре и усили климатика. Замисли се за човека, който се опита да го ликвидира. Нямаше никакви съмнения, че това е убиецът на Блиц. Сигурно го бе преследвал цял ден, изчаквайки удобен момент. Но защо толкова дълго? Можеше да свърши тази работа и по-рано в планината или в града, където Джонатан бе много по-уязвим. Нямаше отговор на този въпрос.
В едно нещо обаче не се съмняваше — убиецът се изненада точно колкото и той самият, че колата е бронирана.
Точно така, човече. Не кола, а шибан танк!
Докосна медальона на врата си. Свети Кристофър, покровител на пътешествениците. Прииска му се да го целуне. Усмивката му изчезна като попарена от внезапно завладелия го страх. Не му се вярваше и за секунда, че убиецът се е отказал от започнатото. Беше наоколо, преследваше го точно като едноръкия персонаж от историите за призраци.
Джонатан запали двигателя, включи на скорост и се запъти обратно към магистралата. Пое на север към Берн. По магистралата се движеха и други автомобили и той често поглеждаше в огледалото за обратно виждане, но не забеляза нищо тревожно. Планината остана зад гърба му, а хоризонтът в далечината се обагри в оранжево. Светлините на града.
Брониран автомобил, сто хиляди швейцарски франка и кашмирен пуловер…
Но за кого ли бяха предназначени?
42.
Полунощ в Йерусалим.
Жегата тегнеше над древния град като износено одеяло. Неочаквано високите температури бяха изкарали хората на открито. От калдъръмените улички се носеше глъчка. Шофьори припряно натискаха клаксоните. Във въздуха трептеше онази непокорна, ликуваща атмосфера — неповторимият пулс на Израел.
Около дългата, белязана от времето заседателна маса в резиденцията на министър-председателя на улица „Балфур“ седяха четирима мъже. Кабинетът далеч не отговаряше на стандартите за държавен глава с оскъдните си размери от двайсетина квадратни метра. Въпреки пряспата боя, стените все още пазеха мириса на плесен и старост.
„Червената линия“ беше прекрачена. Иранците не само имаха нужните съоръжения за производство на оръжеен уран, а разполагаха със сто килограма от него. Така че не ставаше въпрос просто за изпреварваща атака, а за необходимост от самозащита.
Зви Хирш стоеше изправен до картата на Иран. Силното осветление хвърляше зеленикав оттенък върху бледото му лице и му придаваше изражение като на гущер повече от всякога. Върху картата бяха разпръснати трийсет черни и жълти флагчета, отбелязващи местоположението на ядрените съоръжения и складовете с радиоактивни материали.
— Иранците имат десет завода, оборудвани за производство на оръжеен уран — каза той, насочвайки към картата лазерната си показалка. — Плюс още четири, в които уранът може да бъде поставян в бойни глави. Най-важните им обекти са в Натанз, Есфахан и Бушер. И разбира се, новооткритото съоръжение в Чалус. За да изпреварим тяхното нападение, трябва да разрушим всичките.
— Четири няма да са достатъчни — тихо се обади един глас.
— Извинявай, Дани — недоволно премигна Хирш. — Говори малко по-високо, ако обичаш.
— Четири няма да са достатъчни. — Генерал Дани Ганц, началник на щаба на военновъздушните сили и командир на новосъздадената военна част „Иран“, натоварена с планирането и подготовката на евентуално нападение над ислямската република, се надигна от стола си. Жилав, енергичен мъж, с орлов нос и хлътнали кафяви очи. Дългите години, изпълнени с напрежение и многобройни бойни мисии, бяха оставили отпечатъка си върху лицето му.
Приближи се до картата.
— Ако искаме да прекратим иранските ядрени опити, трябва да унищожим поне двайсет съоръжения, включително и това в Чалус. Няма да е лесно. Обектите са разпръснати из цялата страна. Освен това не става въпрос за единични сгради, а за огромни комплекси. Натанз, да речем. Намира се в централната част. — Ганц тупна по картата достатъчно силно, за да накара останалите да подскочат на столовете си. — Комплексът се простира на площ над десет квадратни километра. Десетки сгради, фабрики и складове. Но размерът е само половината от проблема ни. Повечето от главните обекти са изградени на десетина метра под земята под здрави бетонни плочи.