Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Това ми е последното за тази вечер — отвърна Хари.
Езикът на Хари вече не му пречеше да говори. Напротив, стана гъвкав и подвижен. Алкохолът имаше свойството да подобрява артикулацията му. До определен момент хората изобщо не забелязваха, че е пиян. Затова все още имаше работа.
— Не е последното — възрази Катрине. — А първото.
— Това е от сентенциите на „Анонимните алкохолици“.
Хари я погледна. Наситеносини очи, фини ноздри, алени устни. Господи, каква красавица!
— Да не би да имаш проблеми с алкохола, Катрине Брат?
— Баща ми имаше.
— Мм. Затова ли не искаше да посетиш родителите си в Берген?
— Логиката е точно обратната: ако твой близък е болен, отиваш да го видиш.
— Не съм сигурен. Може би си преживяла нещастно детство.
— Така или иначе баща ми закъсня с опитите да съсипе щастието ми. Такава съм си по рождение.
— Каква? Нещастна?
— Да. А ти?
— И аз, разбира се — сви рамене той.
Катрине отпи от прозрачното си питие. Най-вероятно водка. Джинът има лек сивкав оттенък, знаеше от опит Хари.
— И на какво се дължи нещастието ти, Хари?
Думите излязоха от устата му, преди да се е замислил:
— За жалост обичам жена, която отговаря на чувствата ми. Парадоксално, но факт.
— Бедничкият! — разсмя се Катрине. — Да не би по рождение да си бил уравновесен и безгрижен, а някой да ти е отнел душевния покой? Нима още от малък си поел по предначертан път?
Хари се взираше в златистокафявата течност в чашата си.
— Понякога и аз си задавам същите въпроси, но се старая да се разсейвам с други мисли.
— С какви например?
— Други.
— А случва ли се да мислиш за мен?
Някой я бутна и тя залитна към Хари. Мирисът на „Джим Бийм“ се смеси с парфюма ѝ.
— Не — отвърна той и пресуши чашата си.
После се вторачи пред себе си, към огледалната стена зад бутилките, където се виждаше, че Катрине Брат и Хари Хуле седят съвсем близо един до друг. Тя се наведе напред.
— Лъжеш.
Хари се обърна към нея. В погледа ѝ припламна смътна огнена искра като размитите в мъглата светлини от автомобил в насрещното платно. Ноздрите ѝ се разшириха. Дишането ѝ стана тежко. Хари усети аромата на лайм от чашата ѝ с водка.
— Обясни ми подробно какво ти се прави в момента, Хари — прошепна тя с дрезгав глас. — Този път не ме лъжи.
Хари се сети какво му беше казал Еспен Лепсвик за слуховете около интимния живот на Катрине Брат. Глупости, не се сети: през цялото време не му излизаше от ума. Пое си дъх.
— Добре. Аз съм обикновен мъж с обикновени потребности.
Тя отметна назад глава: така някои животни демонстрират подчинение. Хари вдигна чашата:
— Искам да пия.
Един от колегите залитна и блъсна Катрине. Със свободната си ръка Хари я хвана през кръста, за да не падне. По лицето ѝ се изписа болезнена гримаса.
— Извинявай. Стара контузия ли имаш? — попита той.
Тя се хвана за хълбока.
— Тренирам борба. Нищо сериозно. Извини ме.
Катрине започна да си проправя път в тълпата. Мъжете се обръщаха след нея. Тя тръгна към тоалетната и Хари я изгуби от очи. Погледът му случайно падна върху Лепсвик, който смутено извърна глава. Хари не можеше да остане повече тук. С Джим щяха да си намерят по-подходящо място за разговори. Плати и стана. На дъното на чашата бе останала златиста глътка, но Лепсвик и двама колеги го наблюдаваха отдалече. „Нужен е само малко самоконтрол“, помисли си Хари и понечи да тръгне, но краката му залепнаха за пода. Посегна към чашата, долепи я до устните си и жадно изля остатъка от уискито в гърлото си.
Студеният въздух навън охлади приятно парещата му кожа. Идеше му да разцелува този град.
След като се прибра, Хари направи опит да мастурбира в кухненската мивка, но му прилоша и повърна. Погледна календара, закачен на пирон над кухненските долапи. Преди две години Ракел му го бе подарила за Коледа. Над всеки месец от календара грееше по една снимка на тримата: Хари, Ракел и Олег. Точно толкова време прекараха заедно: една година. Ноември: Ракел и Олег му се усмихват на фона на пожълтели есенни листа и бледосиньо небе. Бледосиньо като роклята на Ракел на малките бели цветчета. На първата им среща тя се появи в тази рокля. Хари реши тази нощ да се издигне до това небе в съня си. Отвори шкафа под кухненския плот и събори с ръка празните бутилки от кока-кола. Беше я напъхал най-навътре: непокътнатата бутилка с „Джим Бийм“. Не можеше да поеме риска да се окаже без никакви запаси от спиртни напитки вкъщи дори когато от месеци не бе близвал алкохол, защото много добре знаеше на какво е способен, за да се сдобие с каквото и да е питие, щом го налегне алкохолният глад.