За подмяна
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За подмяна». Краткое содержание книги:
— Установил съм — намеси се зад гърба ми Виналди с дълбокомислена забележка, — че откъсването с куршум на части от тялото на човек води към намаляване на неяснотата в отговорите му.
— Джони, благодаря ти за ценния съвет, но…
— Препоръчвам ти го напълно сериозно, а и Джаз — нека Бог му помогне да се измъкне от болницата като нормално функциониращо човешко същество — би потвърдил думите ми до последната буква в тях.
— Мислиш, че това ще изплаши някой, прекарал в Междината цялото това време? — поинтересувах се аз и дори се обърнах за по-убедително към него, но всъщност говорех заради Жуаджи. — Човек, изживял половината си живот в провинцията? На мен ми харесва как говориш, но не мисля, че това би впечатлило нашия човек.
Тактиката ми, изглежда, се оказа правилна. Когато пак се обърнах, Жуаджи беше концентрирал цялото си внимание върху моята особа. В думите, които отрони, се долавяше съвсем определено съжаление.
— Това е моят дом. И той ми липсва всяка секунда, човече. И короните вече не помагат.
Едва сега разбрах, че този не само е пълно куку, но и че няма да ни каже нищо, дори да издялкаме тялото му до последната кост. Всеки, на когото Междината му липсва, окончателно се е сбогувал с човешкото в себе си.
Протегнах ръка и леко завъртях главата на Жуаджи, за да видя входната рана на куршума. Дупката беше в кожата и в костта, но не по-дълбоко от това. Вероятно бе започнала да заздравява веднага. Освен това знаех със сигурност, че е бил в несвяст само за кратко, след като е могъл да избяга преди идването на полицията.
— Виждаш ли това? — Показах я на Виналди. Той кимна и видях в очите му мъничко страх, както впрочем и в очите на Хауи. От друга страна… в този момент раната ми изглеждаше по-зле от онова, което бях видял преди малко, когато в нея се бе образувала онази малка капка лимфна течност или гной! Оздравителният процес бе обърнал посоката на своя ход.
Реших да опитам още веднъж.
— Май няма да отговориш на въпросите ми, а?
— Умен пич си — изграчи той.
— Окей, тогава ще направим друго. Смених решението си: засега няма да те хвърляме в шахтата, защото така ще ти отнемем шанса да размислиш и да проговориш. Хауи ще те прибере и ще оставим някой да те наблюдава. Но умната! Само да се покажеш недружелюбен макар и за миг и той ще ти отреже краката. Виждам, че ти минава като на куче, приятелю, но предполагам, че без крака дори на теб ще ти бъде малко трудно да се правиш, че нищо ти няма. — Наблюдавах го внимателно и добавих, без да откъсвам поглед от лицето му: — Особено без дрога…
Леко трепване. Достатъчно за мен.
Изправих се и кимнах на Хауи.
— Кажи на Поли да го хвърли вътре — далеч от всякаква храна — и да седне на гърдите му. И да има трион подръка — не се шегувам за краката. И най-важното — да не го слуша.
— Поли е мъртъв — въздъхна Хауи.
— Съжалявам…
Хауи разсеяно кимна.
— Е, няма нищо. Може да го направи и Дат. Според мен даже ще му е приятно да го начука на тоя дрисльо. А какво да правим с този боклук?
Той посочи към масата. Междувременно се беше откачил и другият крак на птицата, а цялата ѝ задна част се бе вдлъбнала по неописуем начин. Виналди също погледна натам. Точно когато бях решил, че нещото, каквото и да бе то, е мъртво, главата на птицата рязко се дръпна, откъсвайки със себе си цялата предна половина. Използвайки рудиментарните чуканчета на крилете за гребла, тя се опита да изпълзи по плота на масата като влачеше вътрешностите си, оставяйки следа от смъкната кожа и козина.
— Събери остатъците и ги изгори — наредих аз. — Да горят, докато станат на пепел. Не обръщай внимание на приказките му. Това дори не е птица. Това е фрагмент от нещо друго.
— О, аз съм птица — изговори тя с глас, напомнящ за търкането на два ръждясали пирона един в друг. — И знам какво си направил. Ти ще бъдеш наказан, Рендал. Ще умреш…
— Да, да — успокоих я аз и я застрелях. Гръдният ѝ кош се пръсна, из стаята се разлетяха курешки, а главата ѝ тупна на пода.
— Това да не е дошло от Междината? — поинтересува се Хауи, загледан в конвулсивно тракащия клюн. — Защото май всичко сочи натам, а?
— Общо взето е така, но не и това. Това е от никъде. Нищо повече от сън. Било е създадено случайно някъде по периферията и е останало така по средата — нито тук, нито там. Материализирало се е от нищото, без заложен в него шанс за еволюция. И както сам видя, не можа да се задържи в едно цяло.