За подмяна
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За подмяна». Краткое содержание книги:
— Окей, значи всички тези момчета идват от Междината. По някакъв начин. Получили са задача: да издирват и убиват заради „СейфтиНет“, но понеже без изключение ти имат зъб, половината от времето си прекарват в опити да ти го начукат. Един от тях, вероятно Ихандим, ако вярваме на Жуаджи, съвсем е откачил и не само пречуква помощниците ти, ами кара наред и през бившите ти любовници. Компютър, искам отново онази информация за „СейфтиНет“…
— Не, нещо не ми се връзва — възрази Виналди. — Че какво общо има всичко това с…
— Работните дела за убийствата и на петте жертви са засекретени от някой в самия връх на полицията в Ню Ричмънд, а това означава, че момчетата вършат работа за някой с повече власт и от Бог. Това лице е подсигурило безопасност за Ихандим, докато той търси резервните, един от които е важен за онзи.
— Фирмената информация за „СейфтиНет“ е пълна каша съобщи компютърът.
— Проследи всяка отделна компания, притежателка на нейни акции — наредих аз. — По цялата верига на прехвърляне на собствеността. Искам да знам дали някой притежава контролния пакет.
Дискът защрака, а аз запалих цигара. Голсън ми напомни колко вредно е това за мен, а аз му предложих да си го завре отзад.
— Ако се досещаш какъв може да бъде отговорът, кажи ми го с една дума — не се сдържа Виналди. — Това напрежение е непоносимо.
— Не съм сигурен — отговорих аз, но в този миг информацията се появи на екрана. Основният собственик на „СейфтиНет“ — макар и посредством безброй подставени фирми беше компания на име „Нюман Съблиниър“. На мен това нищо не ми говореше, но не беше така с Виналди.
— Това е компания на Максен — прошепна той. — Лично самият Арлонд Максен я ръководи.
Вече бях забелязал, че колкото по-сериозен е Виналди, толкова по-семпли стават изреченията му, което в случая беше странично потвърждение, че говори истината.
— Откъде знаеш?
— Знам — изпъшка Виналди. — Боже Господи…
— Момчета, някой да иска кафе? — услужливо попита Голсън, озадачен, но видимо доволен от неочакваното шоу. Дръпнах диска на Мал и станах от стола.
— Значи — уточних аз — зад „СейфтиНет“ стои Максен, което не е нелогично. По някакъв начин е успял да прехвърли онези момчета. Те сигурно се чувстват задължени пред него, защото иначе не ги виждам да му вършат мръсната работа. Междувременно тичат и след теб, понеже имат да ти връщат, а Луела Ричардсън най-вероятно става случайна жертва след като се оказва на пътя им в неподходящ момент. Максен разбира какво се е случило, обхващат го угризения и решава да хвърли маса пари за нейното погребение. — „Но и през ум не му минава да направи каквото и да било за Лаверн Латоя или някое от другите момичета, убити под 100-ния етаж“ — помислих си. — Максен е — той стои зад всичко.
— Ей, това е страхотно — жизнерадостно възкликна Голсън. — Защото ако е така, вие, момчета, здравата сте я загазили. Сигурни ли сте, че никой не иска кафе? Предлагам не какво да е, а…
— Млъквай! — изръмжахме едновременно двамата с Виналди.
— И сега какво? — попита след малко Виналди, предавайки ми инициативата за пореден път.
— Смятам да направим посещение при един човек, който мисля, че вече трябва да се гърчи от болка — казах аз и се обърнах към Голсън: — А ти наистина си дръж устата затворена за всичко, което има нещастието да чуеш, защото в противен случай… късата ти памет за женски имена ще се превърне в най-малката ти грижа.
— Вярвам — с подкупваща искреност отговори Голсън и отскочи от пътя ни, когато се втурнахме към вратата.
Глава 12
— Кое те кара да мислиш, че Жуаджи ще проговори? — попита Виналди, когато влязохме в бара на Хауи за… не знам, според мен за двайсети път от два дни насам.
— Три неща — отговорих аз, пробивайки си път с рамо през тълпата. — Първо, кожата му беше преебана — изглеждаше необичайно и при докосване беше странна. Помня, че преди няколко дни видях нещо подобно с тялото на Тразин. Второ, от тази сутрин раната в главата му отива не към оправяне, а към влошаване. Трето, той спомена нещо за короните — короните на дърветата, нали разбираш, — а по подметките на обувките му имаше листа.
— Те не могат да не се връщат там, нали? — каза Виналди, докато вървяхме по коридора.
— И аз мисля така. А Жуаджи в момента няма никакъв шанс да се добере дотам.
— Хм, май не си толкова глупав, колкото изглеждаш. Добре, това ме радва.
— Не позволявай на надеждата да те заблуди — посъветвах го аз. — Не знаеш за скритите ми недостатъци.