Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Двадесет и седма глава
Петък сутринта, ден пети
Специален полет на ВВС SAM 3994
По време на полета от база „Андрюс“ до база „Елмъндорф“
Подполковник Джон Андерсън постави малкия лаптоп върху полирания плот на масичката пред генерал-майор Мак МакАдамс.
— Току-що заредих снимките, които ВМС ви изпратиха, сър.
— Изпратили са ги толкова бързо? Чудесно!
Андерсън седна в съседното кресло.
— Според съобщението им, открили са останките бързо — благодарение на това, че са имали координатите, излъчени от албатроса, преди да падне.
— Чух, че имал на борда си GPS-система.
— Трябва да ви кажа и още нещо. Когато корабът на ВМС с подводния апарат приближавал района вчера, открили малък цивилен водосамолет, кацнал на мястото. От него над останките била спусната частна подводна видеокамера. В самолета била дъщерята — Ейприл Роузън — и двама мъже.
— Успели ли са?
— Да, сър. Очевидно тя е наела пилота и малкия му хидроплан груман — тип уиджън — в Анкъридж, а видеоапаратурата са взели от компания във Валдес.
— Значи… сега разполагат със запис на останките. Това е добре, ако тя прекрати търсенето на начин да отърве баща си от въдицата.
— А ние пък малко се намесихме. Чрез Бреговата охрана.
Андерсън разказа за качването на борда на водосамолета и за конфискуването на касетата.
— Когато отнесли касетката на борда на катера и пуснали записа, той съдържал само няколко кадъра. Тогава се сетили — и правилно, оказва се, — че Роузън е задържала истинската касета. Затова се обадили и полицията ги причакала във Валдес. Там конфискували истинската касета.
— Конфискували са я значи? — въздъхна Мак. — Не съм юрист, но това ме тревожи. Не съм сигурен дали имаме легитимно право да изземваме цивилен запис. Знаем ли какво има на него?
— Смътно изображение на останките, което показва как десния мотор виси на окачването си и силно повредено крило там, където перките са се врязали в него.
Мак кимаше.
— И така, значи госпожица Роузън знае със сигурност, че нещо се е случило във въздуха и то навярно е причинило катастрофата. Ако не греша, ти спомена, че тя се опитва да докаже, че витлото е изгубило една от перките си. Има ли в този запис доказателство за откъсната перка?
Джон поклати глава.
— На нейния запис това не може да се установи със сигурност, но снимките на флота показват това ясно и няма никакво съмнение: самолетът е изгубил една от перките си по време на полет.
— Значи госпожица Роузън е била права.
— Ето това е снимка от подводния апарат, застанал точно пред носа на самолета — рече Андерсън.
— Добри Боже, погледни това крило. — Погледът на генерала пробяга по кадъра, докато той барабанеше с пръсти по масичката. — Добре. Джон, спомняш ли си какво ти казах: че не искам госпожица Роузън или баща й да търсят оневиняващи доказателства и междувременно случайно да разкрият нашия проект? Е, сега след като е намерила останките и ги е заснела, тя вече знае, че е имало инцидент по време на полета. А ние просто сме й отнели това доказателство.
— Да, сър. Така излиза. А за тях то е още по-важно, тъй като въз основа на препоръките на инспектора от ФАА, агенцията е отнела пилотския лиценз на баща й, а той е командир на самолет в гражданска авиокомпания.
— Какви са основанията им?
— Безразсъдно управление на самолет, нарушаване на правилата за визуален полет и, доколкото разбрах, има обвинение и за пилотиране в нетрезво състояние.
— Нетрезво състояние ли? Наистина? Това е тревожно. Разбира се, по останките личи, че обвинението в безразсъдно управление е погрешно. Как се казва той?
— Арли Роузън. Старши командир на 747 за „Юнайтед“.
— Командир Роузън трябва да бъде в състояние да докаже, че обвинението за безразсъдно управление е погрешно, а без физически доказателства или видеозапис, това ще бъде трудно. И така, какво мислиш, че ще предприеме една решителна млада жена като госпожица Роузън, Джон?
— Мисля, че тя ще продължи да опитва.
— Можеш да бъдеш напълно сигурен в това. Но как? Какво можем да очакваме да стори оттук нататък?
— Ще настоява да й бъде върната касетата?
— Правилно. От твоите сведения знаем, че тя е умна. Че е рационална. Знае, че Бреговата охрана й е отнела записа и че в тази работа сигурно има и нещо друго, че не става дума само за полет в забранен район. И точно сега тя обмисля най-различни версии — от опитите на властите да прикрият нещо до някакъв заговор — и мога да се обзаложа, че тя има достатъчно опит в контактуването с властите, за да знае, че може да мине много време, преди да си върне лентата. И всичко това означава какво?