Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Наложи се по възможно най-бързия начин да отнесем заснетия материал обратно. Вкъщи монтирах филма за един ден. Съпругата ми влезе в ролята на наратор и прочете текста. Направихме четиринадесет копия, в най-различни формати, и в събота вечерта ги прожектирахме в редица лагери и убежища из целия Лос Анджелис. Бях озаглавил филма „Победата в Авалон — битката на петте колежа“.
Названието „Авалон“ взех от краткия видеозапис, който един от студентите бе направил по време на обсадата — в нощта преди последната, най-страшна атака, когато поредната орда живи мъртъвци, прииждаща от изток, вече ясно се виждаше на хоризонта. Младежите се трудеха усърдно, без да жалят силите си — наточваха хладните си оръжия, укрепваха отбраната си, стояха на стража по стените и кулите… Над кампуса ехтеше песен от високоговорителите, които без прекъсване излъчваха музика, за да поддържат бойния дух на защитниците. Някаква студентка от „Скрипс“ с ангелски глас изпълняваше песента на „Рокси Мюзик“ „Авалон“ Невероятно прочувствено изпълнение, което поразително контрастираше с предстоящата буря! Монтирах песента върху онази част от филма, която показваше подготовката за сражението. И досега усещам буца в гърлото си всеки път, когато я чуя!
Каква бе реакцията на зрителите?
Пълен провал! Не само тази сцена, но и целият филм; или поне с такова впечатление останах тогава. Бях очаквал по-различна реакция. Одобрителни възгласи, аплодисменти… Никога не бих го признал — дори и пред себе си, — но лелеях тази егоистична фантазия как хората идват при мен със сълзи на очи, стискат ми ръцете и ми благодарят, задето съм им показал светлина в края на тунела… А ето че зрителите на „Победата в Авалон“ дори не смееха да ме погледнат. Стоях до вратата като някакъв герой-завоевател, докато публиката тихомълком се изнизваше навън… Онази вечер се прибрах вкъщи с мисълта: „Да, май няма да е зле да се пробвам в малко по-различна сфера… Чух, че картофените насаждения в Макартър Парк се нуждаели от работна ръка.“
После какво стана?
Минаха две седмици. Намерих си истинска работа — помагах за възстановяването на пътя край каньона Топанга… По едно време ме навести един човек. Пристигна, яздейки кон, досущ като герой от стар уестърн на Сесил Б. Де Мил85. Оказа се, че посетителят ми е психиатър от държавната болница в Санта Барбара. Бяха научили за успеха на филма ми и искаха да ме помолят да им предоставя копие.
За успеха?
И аз реагирах по същия начин. Тогава гостът ми обясни, че след дебютната прожекция на „Победата в Авалон“ случаите на АСУ намалели с цели пет процента! Отначало всички отдавали резултатите на статистическа аномалия, ала по-нататъшните проучвания показали, че снижаването на стойностите е характерно само за онези общности, където е бил показван филмът!
И никой не си направил труда да ви уведоми за това?
Да, никой. (Смее се.) Нито военните, нито гражданските власти… всички си мълчаха, в това число и отговорните лица от общностите, където продължаваха да прожектират филма ми без мое знание. Това обаче изобщо не ме вълнуваше. Важното беше, че идеята ми бе дала плодове. Нещата се задвижиха, а аз получих работа до края на войната. Събрах неколцина доброволци — всъщност всички от някогашния си екип, които можах да открия. Взех и човека, който бе заснел видеото в нощта преди боя в Клермонт — Малкълм ван Ризин… Да, същият този Малкълм86, и оттогава той стана мой ГО — „Главен оператор“. Настанихме се в едно изоставено студио за постпродукция и дублаж в Западен Холивуд и започнахме производството на стотици копия. Изпращахме ги с всеки влак, с всяка каравана и всеки ферибот, които потегляха на север. Трябваше да мине известно време, докато получим първите отзиви. Но пък когато ги получихме…
85
Сесил Блаунт де Мил (1881–1959) — американски режисьор и продуцент, известен с мащабните си продукции. — Б.пр.
86
Един от най-успешните кинематографи в Холивуд. — Б.а.