По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Беше се опитала да се привърже към учителите и възпитателките. Някои от тях я харесваха, ала имаха свои деца или си намираха друга работа и заминаваха. Само „Сейнт Гъртруд” никога не се промени. Надежден, спокоен и неизменен пристан.
Старата величествена дама беше с нея, когато родителите й умряха, през дългите ваканции, когато беше единственото дете, останало в училището, и по-късно, когато порасна и вече като учителка се грижеше за децата на другите. „Сейнт Гъртруд” беше единствената нерушима обвързаност в живота й.
Ала не задълго. Много скоро щеше да бъде принудена да напусне старата купчина от тухли и камъни. Когато и тази връзка се скъса, на този свят нямаше да остане място, което да нарече свой дом.
Колко изкусително бе да си позволи няколко минути на самосъжаление, ала нямаше да го стори. Без значение в каква посока ще поеме животът й, тя винаги ще изпитва удовлетворението, че училището съществува и е уютен дом за други самотни момичета. А засега ще мисли само за настоящето. За още няколко дни ще се наслаждава и ще къта в сърцето си всеки прекрасен миг от тази кратка физическа близост с мъж, който не я обичаше.
14
Ема стоеше зад оградата на зоокъта за домашни животни и гледаше как Кени носи Питър към средата на малкия двор.
— Всичко е наред, Пити. Онзи стар козел няма да те нарани.
Но Пити очевидно не се ловеше на въдицата и се вкопчи още по-здраво във врата на Кени.
Ема се усмихна. Зоокътът беше разположен на паркинга на малък търговски център, отбелязващ първата годишнина от откриването си. Сградите, украсени с пастелни рисунки със сцени от Дивия запад, ограждаха своеобразния детски парк с въртележка, където клоуни подаряваха балони, а различни компании рекламираха продуктите си, като раздаваха безплатни лакомства и устройваха забавни детски игри и съревнования.
— Този козел ми изглежда доста изгладнял. – Кени му подаде шепа сено. Животното пъхна нос в ръката му, а Пити се изкачи още по-нагоре по мускулестите гърди на брат си. Кени се засмя и изсипа сеното на земята. – Май е по-добре да отидем при зайчетата. Мисля, че те повече ще ти харесат.
Ема се опита да не се умилява от гледката на двамата заедно. Не биваше толкова лекомислено да отдава сърцето си. Само защото бе прекарала една нощ с този мъж, не й даваше право да си фантазира, че той държи тяхното дете на ръце. Глупавата, отчаяната Ема. Толкова е закопняла за любов, че бе готова да пожелае да има дете от мъж, напълно неподходящ за нея. Нима бе забравила, че никога не са й харесвали красиви разхайтени мъжкари, похители на женски сърца? Жалката й сантименталност я отврати. Въпреки това истината си беше истина и тя не можеше да отрича очевидното. Беше се увлякла безумно по Кени Травълър.
Но увлечението не е любов, напомни си младата жена. Двамата нямаха почти нищо общо, за да се влюби истински в него. Но, ох, наистина беше увлечена. Бе запленена от чувството му за хумор, вроденото очарование, обичта към малкия му брат, както и от острия му ум, който я караше постоянно да бъде нащрек.
Но не биваше да се преструва и да отрича – увлечението й лесно можеше да се превърне в любов. За останалия свят Кени може и да не беше нищо повече от невероятно красив спортист с неотразим чар, ала нея не можеше да заблуди. Ема знаеше, че зад привидно лекомислената му външност се крие цяла тълпа от демони, терзаещи душата му.
Тя видя, че блеенето на агнетата изплаши Питър и малкото му челце се сбърчи. Той притисна колене към гърдичките си, за да се защити от шумните непознати чудовища. Кени го целуна по темето и го изнесе от зоокъта.
— Спокойно мога да заявя, че от теб няма да се извъди голям фермер, братленце.
Ема погъделичка бебето по коремчето.
— Ти си още много малък, нали, слънчице? Има още много време, за да свикнеш с косматите зверове.
— Аха, кълна се, че онова агънце малко приличаше в очите на Ханибал Лектър*.
[* Психопат убиец, персонаж от романа на Томас Харис „Мълчанието на агнетата”. – Б. пр.]
— Лесно е за такъв голям мъж като брат ти да се подиграва, нали?
Питър я възнагради с беззъбата си усмивка и засмука пръста си. Запътиха се към един клоун с връзка балони. Млада жена с клипборд в ръка пресече пътя им и се усмихна на Ема.
— Следващият етап на памперс дербито започва всеки момент и може би двамата със съпруга ви ще искате да запишете вашето бебе за участие.