![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
В компанията на Максън винаги трябваше да се старая. Да съм очарователна, забавна, сексапилна, културна и още хиляди други качества, които хората търсеха у участничките. И макар да знаех, че съм способна на всичко това, ми беше някак приятно да изключвам хумора си за момент, за да се отдам на малко тъга и да загърбя сензационното си амплоа за сметка на по-смиреното в мен.
Да, но когато не бях с него, трябваше да съм нащрек заради другите момичета. От ден на ден ставаше все по-лесно, тъй като Марли сама се отстрани от съревнованието, а Натали беше твърде разсеяна, за да представлява истинска заплаха. Поставях Елиз под толкова много напрежение, че очаквах да рухне всеки момент, а духът на Америка беше пречупен още откакто народът се обърна срещу нея. Накрая, неминуемо, щяхме да останем аз и Крис – бях сигурна. Тя беше единственото препятствие към вечната ми слава.
Зарових нос в косата на Максън и потреперих леко, когато пръстите му пробягаха по голия ми гръб. Чувството не беше неприятно, но в дъното на душата си знаех, че нещо не е наред.
Тялото ми превключи на автопилот, подтиквайки ме да прокарам ръка по гърдите му и да обходя с устни врата му, докато мозъкът ми работеше на пълни обороти.
Максън беше джентълмен… Но въпреки това си оставаше просто мъж. Колко ли изкусителни думички ми бяха нужни, за да го вкарам в стаята си? Ако бях уцелила правилния момент – а не се и съмнявах в това, – тази нощ можеше да ме отведе до финала без големи усилия. Извънбрачната бременност би довела до преждевременен край на Избора и незабавна сватба. А знаех, че принцът иска деца. Все пак не спираше да говори за това. По всяка вероятност дори нямаше да възрази.
Усуках крак около неговия с въздишка. Максън сведе блажено устни до ухото ми.
– Не съм целувал никое момиче по този начин.
– А толкова ти се удава! – пошегувах се аз, притискайки се в него.
Съвсем лесно можех да го отведа на горния етаж. Изпитваше осезаема нужда от този тип контакт, от нещо истинско. А аз можех да му го дам.
Устните ми отново намериха врата му и той отметна глава, за да ме улесни. Изкисках се и го целунах пак, извличайки въздишка от гърдите му.
Дали не бях изиграла ролята си толкова добре, че да ме обикне? Толкова му харесваше да е там с мен, толкова се любуваше на целувките ми... В противен случай просто изпитваше същата самота като моята и за момента търсеше близост с когото и да е било. Но нали беше джентълмен?
Усетих как тялото му се вкаменява, сякаш внезапно бе загубил интерес.
Не, не, не!
Придвижих устни нагоре и захапах ухото му леко – преди малко му беше харесало. Целунах брадичката му, въздишайки страстно. Спуснах длани по ръцете му, опитах да преплета пръсти с неговите…
Но нищо не действаше.
Отдръпнах се и вперих невинен поглед в очите му.
– Какво има, миличък?
Той се взираше в тъмнината и проследих погледа му. Доколкото виждах, коридорът беше празен.
– Трябва да вървя – обяви той.
– Моля? Не, почакай – примолих му се, като понечи да стане. – Надявах се да прекараме една чудесна вечер заедно. Искам да ти покажа още толкова неща…
Максън ме погледна объркано.
– Да ми покажеш?
– Да – доближих го и докоснах бузата му с носа си. – В стаята ми.
Отдръпнах се назад и го погледнах в очите. Щеше ми се да видя какво се случва в ума му, но като че ли не беше изправен пред дилема. По-скоро търсеше най-учтивия начин да ме разочарова.
– Прощавай. Тази вечер се държах недостойно и те подведох. Ти си много красиво момиче – на устните му изплува усмивка. – Спор няма. Въпреки това не биваше да… Извинявай. Лека нощ.
Максън хукна нагоре по стълбището, преди да съм измислила начин да го прелъстя отново.
Какво. Става. Тук?
Събух високите си обувки и тръгнах след него. Извинението не беше обяснение, а аз заслужавах такова. Чувах забързаните му стъпки и ги следвах, решена да имам последната дума. Когато стигнах до стълбищната площадка на втория етаж, се скрих зад ъгъла и го видях да свива по един коридор в далечния край на крилото. Само един човек беше останал в онази част на етажа.
След всичко, което му се беше случило току-що, отново търчеше към Америка Сингър?
Закрачих бясно към стаята си и тръшнах вратата след себе си.
– Госпожице? – изненада се Веда. Аз я замерих с едната си обувка, а после и с другата.
– ИЗЧЕЗВАЙ! – развиках се. – Всичките! Напуснете!
Прислужничките ми покриха главите си с ръце и хукнаха към вратата, мъчейки се да избягат, преди да им се е случило още нещо.
Когато останах сама, разкъсах няколко книги и започнах да хвърлям метални кутии с ароматизирана пудра по стените. Впих пръсти в косата си и свалих чаршафите от леглото. После се огледах в търсене на други предмети, които да унищожа. Нищо в стаята не беше мое… С изключение на роклите ми. Седнах на пода в дрешника и започнах да разкъсвам шифон, дантела и сатен. Харесваше ми да съсипвам всичко, до което се докопам.