Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Свързах се с Колелцето и то ни понесе в нужната посока. Усетих подръпването на пътя, когато се приближихме до него. Беше почти пресъхнал. Позволих му да ни поеме.
Духът на Коруин огледа параклиса и тихичко подсвирна.
— Наслаждавай се — казах аз. — Изтънчено удоволствие, от която се ползват единствено боговете.
— Да. Затворник в собствената си църква.
Той прекоси стаята, разкопча колана си и го замени с този на олтара.
— Хубаво копие беше — отбеляза после, — но дори Лабиринтът не може да фалшифицира Грейсуондир.
— Нали върху острието му е възпроизведен отрязък от Лабиринта?
— Кой знае. Ами ако е обратното?
— Какво искаш да кажеш?
— Питай някой път Коруин за това. Свързано е с едно от нещата, за които говорихме напоследък.
След това се приближи до мен и ми подаде оригинала — меча заедно с ножницата и колана.
— И го пази добре — каза духът.
Тръгнах към противоположния край на параклиса. Щом се приближих до изображението на Кладенеца, тутакси усетих специфичното привличане на пътя.
— Еврика! — казах аз и активирах каналите на Колелцето. — След мен.
Пристъпих напред и пътят ме поде.
Появихме се в ниша от около пет квадратни метра. В центъра й бе сложен дървен нар, подът беше каменен, с пръсната по него слама. Имаше и няколко от големите свещи, които вече бях забелязал в параклиса. Две от стените бяха каменни, другите две — дървени. Във всяка от дървените стени имаше по една дървена врата. На едната от каменните стени пък имаше метална врата без прозорче, с ключалка от лявата страна. На една кука, прикрепена към нара, висеше метален ключ, който като че ли беше от въпросната ключалка.
Взех го и бързо проверих дървената врата вдясно. Там открих варел с вода, черпак и най-различни съдове и прибори за хранене. Зад другата врата бяха струпани няколко одеяла и нещо като тоалетни принадлежности.
Отидох до металната врата и почуках по нея с ключа. Отговор не последва. Вкарах ключа в ключалката и усетих как моят придружител сложи ръка на рамото ми.
— По-добре, остави това на мен — каза той. — Аз мисля като него, а в случая ми се струва, че така ще е по-безопасно.
Доводът му ми се стори логичен и аз отстъпих встрани.
— Коруин! — извика той. — Ще те измъкнем! Това съм аз — твоят двойник. С мен е Мерлин. Не скачай след като отворя вратата, става ли? Изчакай малко и ще можеш да ни огледаш на спокойствие.
— Отвори я — каза един глас отвътре.
Духът отвори вратата и двамата застанахме на прага.
— Какво да ви кажа — произнесе накрая познатият глас. — Изглеждате съвсем като истински, момчета.
— Истински сме — каза духът на Лабиринта. — И както обикновено в такива случаи, времето ни е адски ограничено.
— Да. — Вътре се чуха стъпки и той се появи на вратата, прикрил очите си с длан. — Някой от вас да си носи случайно слънчевите очила? От тази светлина направо ме боли.
— По дяволите! — казах аз, ядосан, че не съм се сетил. — Не. Не мога и да използвам Логрус, защото веднага ще ме надушат.
— После, после. Засега ще мижа. Да се омитаме по-бързо оттук.
Духът влезе в килията.
— Сега ми удължи брадата, направи ме мършав и мръсен. Удължи ми косата и пооплескай дрехите ми — каза той. — После ме заключи.
— Какво, сте намислили? — попита баща ми.
— Твоят дух ще те замества тук за известно време.
— Значи такъв е планът ви — каза Коруин. — Тогава направи това, което ти казва. — Направих го. Той се обърна и протегна ръката си. — Благодаря ти, друже.
— За мен е удоволствие — каза другият Коруин и стисна ръката му. — Успех.
— До скоро.
Затворих вратата и превъртях ключа. Окачих го на куката и побутнах баща си към пътя.
Той свали ръката си, щом се появихме в параклиса. Полумракът явно му позволяваше да вижда що-годе нормално, защото той стигна сам до олтара.