Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Мерлин! Какво става? — извика тя.
Не бях чувал до този момент някой да е правил нещо подобно, но въпреки това задържах контакта, притеглих я към себе си и изтрих рамката. Дара се появи пред мен, висока около два метра и половина и потръпваща от негодувание.
— Какво означава всичко това? — попита тя.
Хванах и нея по изпитания вече метод и я сведох до доста по-миролюбивия й хуманоиден облик.
— Демокрация — казах аз. — Нека всички изглеждаме по един и същ начин.
— Много забавно! — нацупи се тя и се зае да си възвърне предишната форма.
Блокирах усилията й и спокойно отбелязах:
— Не, не е забавно. Но аз организирах тази среща и тя ще протече така, както искам.
— Чудесно — каза Дара и сви рамене. — Кое е чак толкова спешно?
— Моята коронация.
— Всичко е уредено. Тронът е твой.
— А чие протеже ще трябва да бъда аз? — Вдигнах лявата си ръка с надеждата, че няма да могат да различат единия пръстен от другия. — Това нещо тук обладава неизмерима сила. Неговият притежател може да разполага с нея. Но в него има и още нещо — заклинание, което да контролира приносителя.
— Той принадлежеше на Суейвил — каза Мандор. — Аз направих така, че да го откриеш и да усвоиш силата му. Но тази сила наистина си има цена. Приносителят трябва да постигне разбирателство с пръстена.
— Преборих се с него — излъгах аз — и сега съм негов господар. Но основният ми проблем не беше идеята, заложена в пръстена, а по-скоро собствената ти допълнителна инсталация.
— Не отричам, че е така — каза той. — Имах си наистина сериозна причина, за да го сторя. Ти не желаеше да се възкачиш на трона. Направих го, за да те подтикна да вземеш правилното решение.
Поклатих глава и казах:
— Причината ти не е достатъчно сериозна. Но това не е всичко. Заклинанието ти трябваше да ме направи зависим от теб.
— Необходимост — отвърна Мандор. — Ти отсъства доста време. Липсват ти основни познания по променилата се политическа ситуация. Не можехме просто да те оставим да поемеш управлението и да тръгнеш в своя посока, особено във времена като тези, когато всяка грешка би могла да се окаже смъртоносна. Родът се нуждаеше от някой, който да те напътства. Но тази зависимост щеше да продължи само докато влезеше крак с настоящите събития.
— Позволи ми да се усъмня в думите ти, братко — казах аз.
Мандор погледна Дара и тя му кимна едва забележимо.
— Той е прав — каза тя. — Не виждам нищо лошо в подобна временна зависимост, докато усвоиш тънкостите на занаята. Залогът е твърде голям, за да си позволим да рискуваме.
— Това беше заробващо заклинание — уточних аз. — То щеше да ме принуди да се кача на трона и след това да изпълнявам безропотно заповедите ви.
Мандор облиза устните си. За пръв път в живота си го виждах да издава по някакъв начин безпокойството си. Това ми припомни, че трябва да съм нащрек, макар няколко мига по-късно да си дадох сметка, че дори тази гримаса би могла да се окаже добре премерен ход. Така и излезе. Аз насочих вниманието си върху него и естествено първият удар дойде от Дара.
Обля ме гореща вълна. Веднага пренасочих вниманието си и се опитах да изградя предпазен щит. Атаката не беше директно срещу мен. В нея имаме нещо успокояващо и подвеждащо. Стиснах зъби и се концентрирах, за да преодолея действието й.
— Майко… — изръмжах.
— Трябва да възстановим първичните заповеди — каза тя спокойно, по-скоро на Мандор, отколкото на мен.
— Защо? — попитах аз. — Нали получихте онова, което искахте?
— Тронът не е достатъчен — отвърна ми Дара. — Не мога да ти се доверя напълно, а ми е необходимо безусловно доверие.
— Ти никога не си имала доверие в мен — казах аз и отблъснах остатъците от заклинанието й.
— Не е вярно — каза тя. — Освен това става въпрос за технически проблем, а не за личен.
— Каквото и да си намислила, номерът ти няма да мине.
Мандор запрати към мен парализиращо заклинание, но аз го отблъснах, готов вече за всичко. Още докато го правех, Дара ме нападна с изпипано магическо оръжие, което познавах като Буря на Объркването. Нямах намерение да отбивам атака след атака и от двете страни. Един добър магьосник обикновено разполага поне с половин дузина сериозни заклинания в запас. Те обикновено са толкова универсални, че могат да послужат отлично в каквато и да било ситуация. В магическия дуел обаче много по-важна е стратегията в тяхното използване. Ако и двете страни са все още на краката си, след като бъде използвано и последното от приготвените предварително заклинания, двубоят продължава с помощта на суровите магически енергии. В такъв случай онзи, който контролира по-голям обем от тях, логично взема превес.