Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Нали натам сме тръгнали?
— Именно.
Коруин потърка брадичката си.
— Добре де — каза той. — Докато идвахме насам, мярнах цял куп камънаци, които би трябвало да минават за предмети на изкуството. Някои бяха доста тежички. Защо просто не грабнем един и не го пуснем по пътя, та да изпомачка тия бодливи неща, които само нас чакат, и после да…
— Не — прекъснах го аз. — Дара явно е усетила, че някой е влизал вътре. Вероятно последния път, когато за малко не ме свари там. Това трябва да е причината за капана. Има само два очевидни начина да се озовем там невредими. Единият е, както ти предложи, да пуснем предварително нещо достатъчно тежко, което да разчисти вместо нас. Другият е да прибегнем до услугите на Колелцето, което да ни прехвърли направо в параклиса. Първият начин ще ми отнеме прекалено много време и най-вероятно ще ни спипат преди да успеем да го приложим. Вторият пък неминуемо ще задейства магическите нишки, с които тя сигурно е опаковала вече всичко.
Духът ме хвана за ръката и ме дръпна настрани.
— Трябва да поговорим — каза той и ме поведе към една ниша с малка пейка.
Седна и скръсти ръце.
— Трябва да знам какво, по дяволите, става тук. Не мога да ти помогна пълноценно, докато не съм в течение. Каква е връзката между човека и неговия параклис?
— Мисля, че успях да разгадая истинското послание в думите на майка си — обясних аз, — „Търси го в кладенеца“, това ми каза тя. Върху пода на параклиса има мозайка от плочки, която представлява стилизирания образ на Амбър. В другия край пък е мозайката на Хаос, в която е включен и Кладенецът. Аз така и не стъпих върху някоя от двете мозайки при посещенията си в параклиса. Бих се обзаложил, че точно от изображението на Кладенеца започва път, който ще ме отведе право до затвора на баща ми.
Духът на Коруин закима.
— Значи сега смяташ да отидеш там и да го освободиш?
— Точно така.
— Я ми кажи, тези пътища би трябвало да са двупосочни, нали така?
— Ами, не винаги… О, разбирам за какво намекваш.
— Сега ми опиши по-точно параклиса.
И аз му го описах.
— Този магически кръг на пода ми се струва интересен — каза той. — Не е изключено чрез него да може да се общува, без да се присъства задължително в параклиса. Нещо като обмяна на образи, може би.
— И така да е, доста време ще изгубим, докато схванем принципа му. Освен ако не извадим късмет. Аз предлагам да се пренесем направо там, да използваме пътя през Кладенеца, да освободим баща ми и да се ометем на мига. Без излишни номера. Без финес. Ако нещо се провали, ще си пробием път с Колелцето. Ще трябва да действаме мълниеносно, защото те ще хукнат след нас.
Духът на Лабиринта се загледа някъде през мен и дълго време остана замислен. След това попита:
— Има ли някакъв начин, по който да можем да обезвредим предпазните нишки, така че да изглежда като случайност?
— Хм. Някое заблудено магическо течение от истинския Кладенец би свършило работа. Понякога стават такива неща.
— Кое е най-характерно за тези течения?
— Магическите наноси, произволните трансформации…
— Можеш ли да създадеш убедителна илюзия за нещо подобно?
— Мисля, че да. Накъде биеш? Те веднага ще проверят какво става и щом открият, че Коруин липсва, ще загреят, че сме ги изиграли.
Духът се ухили.
— Само дето той няма да липсва. Аз ще заема мястото му.
— Не мога да ти позволя да го направиш.
— Изборът си е мой — каза той. — А Коруин ще ти е истински необходим, ако искаш да попречиш на Дара и Мандор да постигнат повече от онова, до което са се добрали предишния път.
Въздъхнах.
— Това е единственият начин — настоя духът.
— Май че си прав.
Той стана от пейката, протегна се и каза:
— Да вървим.
Трябваше да приготвя заклинание: нещо, което не бях правил от доста време. Е, половин заклинание всъщност, за да осигуря специалните ефекти. Истинската работа щеше да свърши отново Колелцето. Щом приключих с него, го пуснах да се разходи из оръжейната колекция и то превърна част от смъртоносната железария в цветни лехи. Докато траеше процесът, долових леко трепване — алармената инсталация бе задействана и току-що бе изпратила съобщението си в другия край на веригата.