Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Трябва да дойда с теб — каза духът.
— Защо?
— Да речем, че съм заинтересован пряко от освобождаването му.
— Добре тогава.
Гръм разкъса въздуха. Мъглата бе атакувана от нов щурм на вятъра.
Джърт се приближи към нас.
— Мисля, че се започна — каза той.
— Кое? — попитах аз.
— Дуелът на Силите. Дълго време Лабиринтът имаше превес, но след като Люк го повреди, а ти измъкна Невестата на Рубина, мощта му намаля така, както не бе намалявала от векове насам, и това почти го изравни с Логрус. Затова Знакът на Хаоса е решил да премине в атака, като преди това се е спрял, колкото да се опита да повреди този Лабиринт.
— Освен ако не се окаже, че Логрус само ни е изпитвал, а това е най-обикновена буря.
При последните ми думи заваля лек дъждец.
— Дойдох тук, защото си мислех, че нито един от двата Знака няма да се захване с новия Лабиринт, докато не приключи с по-стария си съперник — продължи Джърт.
— Предположението ти може би все още важи — отвърнах му аз.
— Иска ми се поне веднъж да застана на страната на победителите — заяви той. — Не знам дали ми пука особено, кое е правилно и кое не е. Всичко е въпрос на гледна точка. Просто искам да вляза в залата заедно с героите. Ти как мислиш, Мърл? Какво смяташ да правиш, оттук нататък?
— Двамата с Коруин тръгваме към Хаос, за да освободим баща ми — казах аз. — После ще решим каквото има да решаваме и ще доживеем щастливо до дълбоки старини. Нали знаеш как е в приказките.
Джърт поклати глава.
— Така и не успях да разбера дали си глупак, или си най-невероятният късметлия, когото съм срещал. Всеки път, когато решавах, че си глупак, това ми костваше по нещо. — Той погледна потъмнялото небе и избърса дъждовните капки по челото си. — Да пукна, ако знам как би трябвало да постъпя сега. Все пак ти все още можеш да станеш крал на Хаос.
— Не — казах аз.
— Освен това си на „ти“ със Силите.
— Дори да си прав, аз поне не знам на какво дължа тази привилегия.
— Няма значение — изпъшка Джърт. — С теб съм.
Отидох при останалите и прегърнах Корал.
— Трябва да се върна в Хаос — казах. — Пазете Лабиринта. Ние ще се върнем.
Небето се освети от три бляскави светкавици. Вятърът разтърсваше клоните на дървото.
Обърнах се и създадох врата във въздуха. Двамата с духа на Коруин прекрачихме през нея.
Глава 12
Появихме се сред галерията с изчанчените скулптури на Сауал.
— Къде сме? — попита ме моят баща-дух.
— В нещо като музей — отвърнах. — В имението на втория ми баща. Избрах го заради пестеливото осветление и многото места, където можем да се скрием.
Той огледа някои от скулптурите, разположени по най-причудливи начини по пода, стените и тавана, и отбеляза:
— Страхотно място за престрелка.
— Сигурно.
— Израснал си тук, нали?
— Да.
— И как е тук?
— О, не знам. Не знам с какво да го сравня. Прекарвах си добре и сам, и с приятели… Имам и няколко лоши спомена. Като всяко дете.
— Къде сме точно?
— В имението Сауал. Щеше ми се да имах повече време, за да мога да те разведа навсякъде, да се разходим заедно по всички пътища.
— Някой ден, може би.
— Да.
Тръгнах из галерията с надеждата, че отнякъде ще изникне Дяволският Чекрък или пък Кергма. Нито един от двамата не се появи.
Накрая се добрахме до коридор, който ни отведе до пасажа с гоблените, където имаше път, водещ към една стая точно над прохода към металната гора. Но още преди да поемем по прохода, наблизо се разнесоха гласове. Наложи са да изчакаме в стаята — украсена със скелет на Джаберуоки, оцветен в оранжево, синьо и жълто, — докато говорещите не отминат. Мигом разпознах гласа на брат си Мандор. За да разбера кой е неговият събеседник, ми се наложи да надзърна през един процеп. Оказа се, че е самият лорд Бансиз от Амбълраш, Върховен жрец на Змията, олицетворявана от Логрус, както гласеше пълната му титла. В някое от евтините булевардни книжлета те вероятно щяха да спрат точно пред вратата на стаята и да изрецитират всичките си тайни високо и отчетливо, за да мога да ги чуя. Вместо това двамата само леко забавиха крачка.