Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Насочих енергията в нужната посока и след малко въртенето започна да губи скоростта си. Няколко мига по-късно Чък ме осведоми:
— Мисля, че вече бих могъл да се измъкна.
— Давай тогава.
И изведнъж Чък се озова до мен — малко, бляскаво, магическо кръгче.
— Благодаря ти, татко. Наистина съм ти задължен. Ако случайно има нещо, ти само…
— Има такова нещо — казах.
— Казвай.
— Смали се и се скрий някъде по мен.
— Китката става ли?
— Разбира се.
Той го направи и после попита:
— Защо?
— Може би ще имам нужда от съюзник.
— Срещу какво?
— Срещу каквото и да е — отвърнах аз. — Времето ще покаже.
— Хич не ми харесва начинът, по който прозвучаха думите ти.
— Тогава се изпарявай, докато можеш. Този път няма да мога да те защитя.
— Не мога да го направя.
— Виж, Чък. Работата стана наистина дебела и сега е моментът да решиш. Аз…
Въздухът вдясно от мен затрепери. Знаех чудесно какво означава това.
— После — казах. — Сега кротувай.
… И ето че до мен се оформи врата, после се отвори и в нейните очертания се появи стълб зелена светлина. Постепенно сред сиянието се оформиха очи, уши, нос, устни, крайници, докато накрая се появи една завършена демонична фигура, в която беше вложено повече въображение, отколкото в другите, които бях наблюдавал напоследък. Естествено чертите ми бяха добре познати.
— Мерлин — каза той. — Усетих как преди малко използва Колелцето.
— Хрумна ми, че ще усетиш — отвърнах аз. — Аз съм на твоите услуги, Мандор.
— Наистина ли?
— С цялото ми уважение към теб, братко.
— Дори що се отнася до коронацията?
— Особено за нея.
— Чудесно! А с какво се занимаваше тук?
— Търсех нещо, което бях изгубил.
— Това може да почака, Мерлин. Има цял куп други неща, за които трябва да се погрижим веднага.
— Да, напълно съм съгласен.
— Тогава приеми някоя по-лицеприятна форма и ела с мен. Трябва да обсъдим първите стъпки, които ще предприемеш след като бъдеш обявен за законен владетел. Като например кои кланове трябва да бъдат поощрени и кои обявени извън закона…
— Трябва веднага да говоря с Дара.
— По-добре дърво да отхвърлям малко рутинни дела. Ела! Преобрази се и да вървим!
— Знаеш ли къде е тя сега?
— В Ганту, ако се не лъжа. Ще се срещнем с нея по-късно.
— А дали нейната Карта не ти е подръка?
— Боя се, че не. Мислех си, че ти носиш твоята колода в себе си.
— Нося я, но за нещастие съсипах нейната Карта при един среднощен запой.
— Няма значение — каза Мандор. — Както вече споменах, ще се видим с нея по-късно.
Бях започнал да отварям каналите, докато говорехме. После просто го спипах в центъра на вихър преплетени сили. Стоях отстрани и гледах как той постепенно придобива чертите на добре познатия ми белокос, облечен в черно мъж. На лицето му се изписа взривоопасен гняв.
— Мерлин! — извика той. — Защо ме трансформира?
— Това нещо е направо невероятно — казах аз и размахах Колелцето. — Просто исках да видя дали ще мога да го направя.
— Е, вече се убеди в това. Сега бъди така добър да ме спуснеш внимателно на земята и да ми върнеш предишния облик. И побързай със собствената си трансформация.
— Минутка само — казах му, докато той се опитваше да се изплъзне. — Засега си ми необходим точно такъв.
Задържах го против волята му и очертах във въздуха един огнен правоъгълник. Няколко бързи движения и в него започнаха да се появяват първите груби щрихи от портрета на майка ми.
— Мерлин! Какво правиш? — изкрещя Мандор.
Блокирах поредния му опит да се прехвърли на друго място и обявих:
— Време е за семеен съвет. Надявам се, че ще се присъединиш.
Той не атакува директно импровизираната ми Карта, а се опита да пресече енергийния поток, с който работех по нея.
Изведнъж в сътворената от мен Карта се появи Дара — висока, с катраненочерно люспесто тяло и очи, които бълваха зелени пламъци.