Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Пресягам се към огледалото и вземам предмета. Ново Колелце, точно като това, което нося на пръста си.
— Това е пръстенът, за който говореше Делуин. В никакъв случай не трябва да го носиш.
Оглеждам няколко мига новото Колелце и питам:
— А какво да правя с него?
— Прибери го в джоба си. Може би ситуацията сама ще ти подскаже как да го използваш.
— Как се добра до него?
— Смених го с този, който носиш сега, след като Мандор го скри.
— Колко всъщност са тези пръстени?
— Девет — отвръща той.
— Предполагам, че знаеш всичко за тях.
— Предостатъчно.
— Нищо чудно. Обаче не знаеш къде е баща ми, нали?
— Не знам. Но ти знаеш. Твоята приятелка със слабост към човешката кръв ти го каза.
— Гатанки — казвам аз.
— Винаги са за предпочитане пред мълчанието — отговаря ми Блийс.
После изчезва и аз продължавам напред. След известно време изчезва и коридорът.
Нося се. Мрак. Блаженство. Толкова е приятно…
Един светъл лъч се промъкна през процепа на клепачите ми. Затворих ги отново. Проехтя гръм и светлина та си проби отново път.
Тъмни линии в кафяво, назъбени планински хребети папратови горички…
След малко съзнанието ми се пробуди окончателно, за да отчете фактите от реалността. Оказа се, че лежа на една страна, загледан в неравната почва между два корена на дървото, осеяна с тревни туфи.
… Продължих да се взирам. Последва ново ярко припламване и почти незабавно — гръмотевица. Земята като че ли потрепери. Чух как първите едри капки изтрополяха по листата на дървото и капаните на колата. Погледът ми беше все така съсредоточен върху най-широката пукнатина, която пресичаше умаления ми пейзаж.
… И внезапно осъзнах, че знам.
Беше изтръпналото познание на пробуждането. Източниците на емоцията все още дремеха. Чух в далечината няколко познати гласа да водят тих разговор. Чуваше се и потракването на прибори по порцеланови съдове. След малко ще се събуди и стомахът ми, си казах, и тогава ще се присъединя към тях. За момента просто ми беше невероятно приятно да си лежа така, увит в наметалото си, да слушам дъжда и да зная…
Върнах се при своя микросвят и неговия тъмен каньон…
Земята се разтърси отново, този път без помощта на мълния или гръм. Продължи да потръпва. Подразних се, защото това накара моите близки и приятели да повишат разтревожено гласове. Да не говорим, че леките трусове разбудиха позабравения ми калифорнийски рефлекс, при това в момент, когато ми се искаше просто да си полежа и да се понаслаждавам на новопридобитото си познание.
— Мерлин, буден ли си?
— Да — казах аз, надигнах се рязко, седнах, разтърках очи и прекарах ръка през косата си.
Оказа се, че мъжът, който току-що бе разтърсил рамото ми, е коленичилият до мен дух на баща ми.
— Изглежда, си имаме проблем — каза той, — който може да ни докара на главата сериозни последици.
Застаналият зад него Джърт кимна на няколко пъти. Земята се разтърси отново, около нас нападаха клонки и листа, камъчетата затанцуваха, вдигна се прах и мъглата се раздвижи. Чух звън на счупен порцелан откъм тежката червено-бяла покривка, около която се хранеха Люк, Далт, Корал и Найда.
Разгърнах наметалото си и се изправих. Някой бе смъкнал ботушите ми, докато бях спал. Обух ги отново. Последва нов трус, аз залитнах и се опрях на дървото, за да не падна.
— Това да е проблемът? — попитах. — Или нещо по-сериозно?
Коруин ме изгледа учудено. После каза:
— Когато създавах Лабиринта, нямаше откъде да знам, че това място си има и своите недостатъци. Нямах и представа, че може да се стигне до нещо подобно. Ако тези трусове отворят пукнатини в Лабиринта, с нас е свършено. Разбрах, че пръстенът, който носиш, е свързан с могъщи източници на енергия. Има ли някакъв начин, по който би могъл да спреш земетресението?
— Не знам — отвърнах. — Никога не съм опитвал нещо подобно.
— Опитай, при това по-бързо, става ли?
Създанието ми бездруго вече обикаляше по кръга, обединяващ нишките, за да ги съживи стъпка по стъпка. Свързах се с една от нишките, където жизнената енергия беше най-наситена, и изпълних с нея тялото и духа си. Моторът ми се прокашля на няколко пъти, но след това запали успешно и бързо достигна устойчив ритъм. После една от нишките на Колелцето се впи в земята.