![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Е, как върви, Триксия?
— Чудесно. — Отговорът дойде светкавично, а тонът бе същият като на предишната Триксия, когато беше разсеяна или напрегната. — Книгите от библиотеката на Паяците са забележителни. В момента се опитвам се да се справя с шрифта им. Никой не е виждал подобно нещо преди. Зрението на Паяците не е като нашето и наслагването на образа не е същото. Ако това не бяха книги по физика, никога не бих могла да проумея значението на тези накъсани графеми.
Гласът й звучеше някак дистанцирано, с едва доловимо вълнение в него. Докато говореше, тя не се обърна да го погледне. Сега, когато очите му привикнаха със слабата светлина, той различи дребни, но ужасяващи подробности. Работните й дрехи бяха съвсем нови, но ниско долу в предната част имаше някакви лепкави петна. Косата й, макар и късо подстригана, изглеждаше мръсна и несресана. Остатък от нещо — храна или лига — се точеше от ъгълчето на устата й към брадичката.
„Нима не може и да се измие вече сама?“ Вин извърна поглед към вратата. Стаята не побираше трима души, затова Рейнолт беше провряла само глава и рамене през прага, придържайки се с лакти към рамката на вратата. Гледаше втренчено Езр и Триксия с неприкрит интерес.
— Д-р Бонзол се справя чудесно, много по-добре от нашите лингвисти, а те са подложени на фокусиране още от завършване на висшето си образование. Благодарение на нея ще можем да четем книгите на Паяците още преди те да се върнат към живот.
Езр отново докосна рамото на Триксия и тя пак нервно се освободи от ръката му. Това не беше жест на гняв или страх, а сякаш се отърсваше от някоя досадна муха.
— Помниш ли ме, Триксия?
Не последва никакъв отговор. Той беше сигурен, че тя си спомня за него, само дето не смяташе за достатъчно важно да обсъжда това. Приличаше на омагьосана принцеса и само някоя зла вещица можеше да я събуди отново. А магията сигурно никога нямаше да я застигне, ако навремето се бе вслушал по-внимателно в нейното предупреждение и беше подкрепил Сам Дотрейн.
— Много съжалявам, Триксия.
— За днес стига, предводителю на флота — прекъсна го Рейнолт, приканвайки го с жест да напусне стаята.
Вин отстъпи назад, а Триксия дори не направи опит да откъсне поглед от работата си. В началото на запознанството им нейната способност да се съсредоточава особено го привличаше. Тя бе една от малцината триландери в експедицията на Чуенг Хо, откъсната от своето семейство и приятелите си. Мечтата й бе да срещне друга разумна форма на живот и да научи неща, до които никое друго човешко същество не се беше докосвало дотогава. Ето, сега получи точно онова, за което бе жертвала толкова много… И нищо повече.
Насред стаята той отново спря и се обърна към фигурата, която стоеше с гръб към него.
— Щастлива ли си? — попита той тихо, без да се надява на отговор.
Тя не се обърна към него, но пръстите й спряха да барабанят върху екрана. Глупавият въпрос предизвика у нея реакция, каквато не успяха да постигнат нито неговото присъствие, нито докосването му. Той проникна в любимата глава през преградите на Фокуса и съзнанието й незабавно откликна:
— Да, много.
След това барабаненето на пръстите й върху екрана отново се поднови.
Вин не си спомняше нищо от пътуването обратно към лагера, нито пък от онова, което последва непосредствено след него. В паметта му се бяха съхранили само някакви откъслечни картини. Срещна Бени Уен в доковете. А той изгаряше от нетърпение да поговори с някого.
— Прибрахме се много по-рано, отколкото се надявах. Представа нямаш колко са изкусни пилотите на Ксин. — Гласът му потрепна. — Една от тях е Ай Сун. Нали си спомняш — от „Невидима ръка“. Беше от навигаторите. Една от нашите, Езр. Но сега сякаш нещо в нея е прекършено, като че ли е мъртва отвътре — също като другите пилоти на Новородените или програмистите им. Ксин твърди, че тя е фокусирана. Казва, че ти можеш да ми обясниш какво е това, Езр. Нали знаеш, баща ми е в Хамърфест. Какво…
Езр си спомняше единствено този откъслечен разговор. Възможно е да се е разкрещял на Бени или пък просто го е отместил от пътя си и е продължил да върви. „Обясни на своите хора в какво се състои програмата «фокус» и го направи така, че те да го приемат, защото от това зависи оцеляването на нашата мисия.“
А когато си възвърна способността да мисли трезво…
Оказа се, че е в парка на лагера — сам и без никаква представа как се е озовал тук. От всички страни се протягаха покрити с листа клони, които нежно го докосваха. Имаше една стара приказка: без оранжерията за бактерии жилището не може да поддържа живота на своите обитатели; без парк обаче обитателите губят душите си. Дори на борда на корабите за далечно пътуване винаги имаше по един капитански бонзай. В големите колонии между звездите, населявани от хиляда години като тези в Канбера и Намджем, паркът обикновено беше най-просторното място — квадратен километър естествена природна среда. Но дизайнът дори на най-оскъдното парково пространство се отличаваше с всички постижения на гения на Чуенг Хо, развиван през годините. Този тук създаваше илюзията за гъст и безкраен лес, за живи създания, които дебнат иззад всеки дървесен ствол. Поддържането на екологичното равновесие в парка бе най-сложният проект в изграждането на лагера.