Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Въпросът е бихме ли могли да оцелеем още три-четири десетилетия. Най-вероятно — да. Все още имаме възможност да пречистваме и консервираме. Истински важният проблем обаче е дали сме способни да си сътрудничим. Практиката досега не дава особени надежди. Независимо дали при нападение или в защита, ръцете ни са изцапани в кръв. Всички знаете за Джими Дием. Поне още трима са били въвлечени в неговия заговор. Възможно е да са и повече, но така или иначе погромът намалява шансовете ни за оцеляване. Ето защо се обръщам към всички от Чуенг Хо, които са участвали в заговора — запомнете добре какво сториха или се опитаха да ни причинят Джими Дием, Цуфе Ду и Фам Пател. Те имаха намерение да унищожат всичките ни кораби и да сринат Хамърфест. Вместо това станаха жертва на собствените си експлозиви, унищожавайки заедно със себе си всички Чуенг Хо от камерите за летаргичен сън и лазарета, който се ползваше наравно от Новородените и от Чуенг Хо.
Ето защо пребиваването ни тук се превръща в Изгнание. Изгнание, което сами си причинихме. Аз ще направя всичко възможно да ръководя справедливо, но без ваша помощ усилията ми са обречени на провал. Затова нека забравим омразата и различията помежду си. Ние, Новородените, знаем достатъчно за вас, Чуенг Хо; следяхме живота ви чрез вашата мрежа за обществено ползване стотици години наред. Информацията, получена от вас, се оказа решаваща за развитието на нашите технологии. — Той отново направи усилие да се усмихне. — Знам, че целта ви е била да спечелите повече Клиенти, но въпреки това сме ви благодарни. Сигурно Новородените не оправдаха напълно надеждите ви. Въпреки това вярвам, че ние дадохме на човечеството нещо ново, много хубаво и могъщо — фокусът. Отначало това може да ви се стори странно, но ви моля да имате търпение. Изучете нашия начин на живот, както ние изучихме вашия. С обединени усилия ще успеем да оцелеем, а защо не и да просперираме.
Лицето на Нау изчезна от екрана и беше заменено от гледката на скалистите склонове. Хората от Чуенг Хо в залата взеха да се споглеждат. Търговците се славеха със самочувствието си, особено когато се сравняваха със своите Клиенти. Според тях дори великите цивилизации сред Клиентите им, като Намджем и Канбера например, бяха само красиви екзотични цветя, обречени да повехнат и умрат, задето водеха уседнал живот. Сега за първи път Езр забеляза срам върху лицата на Чуенг Хо. „А аз работех с Джими, аз му помагах.“ Но дори онези, които не участваха в заговора, бяха приветствали първите думи на Дием от борда на „Далечно съкровище“.
Как стана така, че всичко се обърна срещу тях?!
Кирет и Марли дойдоха за него.
— Имаме някои въпроси относно разследването.
Двамата от охраната на Новородените го поведоха нагоре, но не към хангара със совалките, а към доскорошния кабинет на предводителя на флота, където сега се разполагаше Нау. Пастирът седеше заедно с Ритцер Брюхел и Анне Рейнолт.
— Седнете… предводителю на флота — рече тихо Нау, посочвайки на Езр едно от местата около масата.
Вин бавно приближи и седна. Беше му трудно да гледа Нау в очите. Другите двама… Анне Рейнолт изглеждаше нетърпелива и раздразнителна както обикновено. Поне от нейния поглед нямаше нужда да се крие — тя не гледаше никого в очите. Ритцер Брюхел изглеждаше също толкова уморен, колкото и Пастира, но по лицето му играеше странна усмивка. Той изучаваше втренчено Езр; Вин внезапно осъзна, че онзи насреща му едва сдържа злорадството си. Жертвите, дадени и от двете страни, не означаваха нищо за този садист.
— Предводителю на флота — тихият глас на Нау отново върна Вин към действителността. — Става дума за заговора на Дием…
— Зная, Пастирю. — Думите му прозвучаха като нещо средно между признание и предизвикателство. — Аз…
Нау вдигна ръка.
— Известно ми е, но ти си бил сред по-второстепенните участници. Успяхме да установим самоличността на още няколко от тях. Онзи стар човек, Фам Тринли. Той ги е прикривал и едва не умря заради това.
Брюхел се изсмя.
— Да, бе, той едва не ритна камбаната. Бас ловя, че още хленчи.
Нау се извърна рязко и го измери с поглед. Не пророни нито дума, само го гледаше втренчено. След секунда Ритцер кимна и се сви пред него.
Пастирът отново насочи поглед към Вин.
— Никой не може да си позволи да тържествува в момент като този. Сега имаме нужда от всеки, дори от Фам Тринли.
Нау се взря съсредоточено в Езр и той отвърна на погледа му.