Дълбина в небето [bg]

Езр отново се втренчи във фалшивите звезди. Клоните на дърветата сякаш държаха в ноктите си небето над него. „Явно е възможно да притиснеш някого до стената, да го доведеш до такова пълно отчаяние, че той вече да не може да бъде използван като нечие оръдие.“ Взрян в клоните над главата си, Вин почувства как съзнанието му се разтроѝ. Една част го наблюдаваше някъде отстрани, чудейки се как е възможно Езр Вин да изпадне толкова ниско. Друга го дърпаше към дълбините на отчаянието; Сам Дотрейн никога вече нямаше да се върне, нито пък Сами Парк, а обещанията, че е възможно Триксия да се възстанови от фокусирането най-вероятно бяха лъжа. Последната част от съзнанието му обаче запази способността си да размишлява трезво, спокойно и аналитично и сега там се въртеше една убийствена мисъл: и за Чуенг Хо, и за Новородените Изгнанието щеше да трае десетилетия наред. Повечето време, когато не са дежурни, сигурно ще прекарат потънали в летаргичен сън… И въпреки това пак щяха да им останат още много години. А Томас Нау се нуждаеше от помощта на всички оцелели. В момента Чуенг Хо бяха слаби, покорни и — както трябваше да продължава да мисли Томас Нау — заблудени. Онази част от него, която запази способността си да мисли трезво и хладнокръвно и дори беше способна на убийство, надникна в бъдещето с горчиво любопитство. Онова, което зърна там, не бе животът, за който някога мечтаеше Езр Вин. В него нямаше приятели, на които би могъл изцяло да се довери. Постоянно щеше да е заобиколен от врагове и глупаци. Той проследи как светлинката от фенера на Тринли постепенно се изгуби сред дърветата. Но дори глупаци като Фам Тринли можеха да бъдат от полза. Докато не открият някой по-компетентен Чуенг Хо, Тринли щеше да изпълнява ролята на свещената крава. Томас Нау го въвлече в игра, която можеше да трае цял живот, а единствената награда щеше да е отмъщението. (Съществува обаче още един шанс, подсказа пасивният наблюдател в него — Рейнолт да не е излъгала за възможността Триксия отново да стане предишната нормална жена след приключването на програмата „Фокус“.)

Хладнокръвната част в него за последен път се опита да си представи дългите години търпелив труд, които предстояха… Тук наоколо със сигурност имаше камери за наблюдение. Най-добре е да не изглежда прекалено спокоен след всичко онова, което преживя. Вин се сви на топка и се отдаде на отчаянието.