![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Реакцията на Вин беше толкова вяла, че направи впечатление дори на Рейнолт.
— Не разбираш ли? Ние сме способни да усъвършенстваме способностите за фокусиране на съзнанието; можем да превърнем хората в машини за анализ.
И тя продължи да обяснява, впускайки се в отвратителни подробности. В световете, завладени от Новородените, през последните години процесът на фокусиране беше прераснал в отделна наука, изключително разпространена във висшите училища, където работеха върху култивирането на гении. Поради екстремните обстоятелствата, при които трябваше да действат Новородените в момента, за Триксия и останалите провеждането на експеримента придоби много по-груб и несъвършен характер. От доста време насам Рейнолт и нейните технически асистенти селектираха формите на вируса, опитвайки се да извлекат химическия състав на мисълта. В работата си бяха направлявани от медицинските компютри на Новородените, които им осигуряваха всички необходими данни за функционирането на мозъка.
— Сега подготвителният процес вече завърши и оцелелите са готови да продължат своите изследвания с ефективност, за каквато не са могли дори да мечтаят по-рано.
Рейнолт го преведе през стаи с тапицирани плюшени мебели и декорирани с килими стени. Коридорите, по които вървяха, постепенно се стесняваха, докато накрая не преминаха в тунели, широки не повече от метър. Той разпозна строежа на капилярната архитектура, позната му от историята — същината на урбанистичната тирания. Най-сетне се озоваха пред обикновена врата. Както и предишните, през които бяха преминали вече, тази също имаше сложен надпис: F042 лингвистични проучвания.
Рейнолт се задържа пред нея.
— И едно последно нещо. Пастир Нау предполага, че ще бъдеш разстроен от гледката вътре. Вече съм била свидетел колко неуравновесени стават чужденците, когато за първи път се срещнат с фокуса. — Тя наклони глава, сякаш призоваваше Езр Вин да погледне рационално на проблема. — И така, Пастир Нау ме помоли да подчертая още веднъж, че процесът на фокусирането е обратим. Поне до голяма степен.
Тя сви рамене, показвайки, че е приключила с встъпителните обяснения.
— Отворете вратата!
Гласът на Езр заглъхваше при всяка дума.
Помещението беше тясно, мъждиво осветено от десетина екрани. Светлината им образуваше нещо като ореол около главата на човека вътре. Къса коса, крехко телосложение, работен комбинезон.
— Триксия! — рече тихо той. После прекоси стаята и докосна рамото й. Тя обаче не извърна глава към него. Вин се насили да потисне обзелия го ужас и мина от другата страна, за да зърне лицето й. — Триксия?
За миг му се стори, че очите й гледат право в него. Но после тя се освободи от ръката му и се опита сякаш да надникне през него, към екрана зад гърба му.
— Пречиш ми да виждам!
Тонът й беше нервен, в гласа й се усети паника.
Езр се отмести, после се извърна към екрана, за да види какво е толкова важно за нея.
Стените бяха покрити с много и различни диаграми. Една цяла секция съдържаше различни речникови варианти. Той различи думи от несе, които бяха сравнени с някакви неразбираеми за него структури. Приличаше на типичен езиков анализ, макар и с много повече опции, отколкото някой нормален човек можеше да открие. Погледът на Триксия се местеше от точка на точка, а пръстите й посочваха различни варианти на написаното върху екраните. От време на време тя промърморваше някаква команда. Лицето й излъчваше нечовешка концентрация. Той си спомни, че е виждал този израз у нея и друг път, когато беше погълната от някакъв лингвистичен проблем. Но не това го ужаси най-много. По-страшното бе, че когато вече не закриваше гледката, той бе напълно елиминиран от нейното съзнание. Тя изглеждаше много… по-фокусирана от който и да било друг път.
Едва сега Езр Вин започна да проумява лека-полека.
Той продължи да я наблюдава още няколко секунди, разглеждайки формулите върху екраните, комбинациите, които тя правеше, промяната на структурите в диаграмите. Най-сетне попита с почти равнодушен тон: