![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Тъй вярно, сър, разбирам много добре.
— По-късно ще те разпитаме за заговора, предводителю на флота. Налага се да идентифицираме всички, които се нуждаят от специално наблюдение. Но сега има много по-важни проблеми от това да се ровим във вече отминали неща.
— Нима след всичко това ще ме оставите на поста предводител на флота?
Така ненавиждаше тази работа; сега я мразеше дори още повече, но по съвсем различни причини.
Но Пастира кимна.
— Ти беше най-подходящият за нея преди, а и сега нищо не се е променило. Освен това държим на приемствеността. След като очевидно приемаш моята ръководна роля, то нашата комуна има шанс да оцелее.
— Тъй вярно, сър.
Понякога човек получаваше шанс да изкупи вината си. А това би било много повече от онова, което Джими, Цуфе и Фам Патил някога можеха да постигнат.
— Добре тогава. Доколкото разбирам, нашето състояние се е стабилизирало. Вече няма никакви извънредни ситуации. Ами Ксин и Уен? Наистина ли ще успеят да вържат отново тези ледени блокове, които в момента влачат насам? Смятам, че на тях с предимство трябва да им се осигури гориво.
— Разполагаме с дестилационна система, сър. Ще започнем да я използваме в рамките на няколко Ксек. — Така ще могат да зареждат и совалките. — Надявам се да закрепим и последния леден блок за повърхността за около четиридесет Ксек.
Нау погледна към Анне Рейнолт.
— Стабилността на астероида е възстановена, Пастирю. Останалите проблеми са под контрол.
— В такъв случай ни остава да обсъдим по-важните теми — тези, които касаят хората ни. Господин Вин, до края на деня ще направим няколко изявления. Надявам се да ни разберете правилно. На двама ви с Киви Лизолет ще бъдат изказани специални благодарности за оказаното съдействие при разкриването на останалите заговорници.
— Но…
— Да, съгласен съм, че това е манипулация. Но Киви не е била замесена в конспирацията, при това много ни помогна. — Нау направи пауза. — Горкото момиче просто е покрусено от случилото се. Сега в нея се е натрупал огромен гняв. За нейно добро и за благото на нашата общност аз ви моля да вземете участие в този план. Необходимо ми е да докажа, че има много разумни представители на Чуенг Хо, които са готови да ми сътрудничат. — Той отново замълча. — А сега по най-съществения въпрос. Предполагам чухте онази част от моята реч, в която ставаше дума за способите, чрез които биват обучавани Новородените.
— За… Фокуса ли?
За онова, което бяха сторили на Триксия.
Зад гърба на Нау отново се мерна садистичната усмивчица на Ритцер Брюхел.
— Това е най-главното — отвърна Нау. — Сигурно би било редно да говорим по-открито за него, но периодът на пресяване още не е приключил. Езр, искам двамата с Анне да отидете в Хамърфест и тя подробно да ти обясни всичко. Ти ще си първият. Трябва да го проумееш, да привикнеш с него. После обясни на своите хора в какво се състои програмата „фокус“ и го направи така, че да го приемат, защото от това зависи оцеляването на нашата мисия.
И така, тайната, която Вин копнееше да разгадае, секретът, който запълваше мислите му Мсек наред, сега щеше да бъде разбулен. Езр последва Рейнолт по главния коридор до хангара със совалките. Всяка крачка му се струваше непреодолимо разстояние. Фокусът. Заразата, която не можеха да излекуват, гнилият мозък. Носеха се слухове, явяваха му се кошмари, а сега най-сетне щеше да разбере всичко за него.
Рейнолт му посочи една от совалките.
— Седни там, Вин!
Колкото и да е странно, той предпочиташе компанията на Анне Рейнолт. Тя поне не се опитваше да прикрива презрението си към него. Освен това не тържествуваше така цинично като оня садист Ритцер Брюхел.
Люковете на совалката се затвориха плътно зад тях и тя се издигна. Лагерът на Чуенг Хо все още беше здраво прикрепен за повърхността. Пурпурът на небето постепенно преливаше в черно, а между звездите личаха опашките на десетина комети, които пресичаха небосвода — топящите се под слънчевата светлина ледени блокове, откъснали се на километри от астероида. Там някъде се намираха Уен и Ксин.
Хамърфест беше разположен на по-малко от петстотин метра от лагера на Чуенг Хо — точно колкото един скок при почти нулева гравитация, стига Рейнолт да го пожелаеше. Вместо това обаче те се носеха над повърхността, обкръжени от удобства и комфорт. Ако някой попаднеше тук сега, без да е видял как изглежда астероидът само преди ден, не би заподозрял каква трагедия се е разиграла. Чудовищните скали вече не се движеха. Освободилите се от въжетата ледени блокове и разпиляният замръзнал въздух отново бяха струпани в сянката на върховете, но вече със значително намален обем. Сега обаче дори там не цареше пълен мрак, а проникваше слаба, сякаш лунна светлина — сиянието на Арахна. Совалката прелетя над екипите, които прикрепяха електрическите джетове по старите им места. Когато за последен път се свърза с тях, Киви Лизолет вече ръководеше операцията.