![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Здрачът в парка все повече се сгъстяваше, а долу сред корените на дърветата отдавна беше най-тъмно. Отдясно през стеблата проблясваше синева, подобна на небе. Вин запълзя нататък, придвижвайки се последователно ту на лакти, ту на колене. Разстоянието не беше голямо — паркът не надвишаваше дванайсет метра дължина. Вин се зарови в мъха под едно от дърветата и се заслуша в шумовете на заспиващата гора. Някакъв прилеп се стрелна срещу небето, а недалеч от него в едно гнездо пеперуди цвъртяха напевно нещо помежду си. Най-вероятно прилепът беше изкуствен. В парк като този не можеха да виреят нормално по-големи същества, но пеперудите сигурно бяха истински.
В този благословен миг безвремие главата му сякаш се освободи от всички мисли…
… Малко по-късно се завърнаха обратно заедно с ужасяващата болка. Джими беше мъртъв. Цуфе и Фам Патил — също. Умирайки, те причиниха смъртта на още стотици други, включително и на хора, които биха могли да посочат изход от сегашната ситуация. „Поне аз още съм жив.“
Само преди половин ден мисълта за онова, което са сторили на Триксия, би го довела до необуздана ярост. Сега гневът му беше удавен в срам. Езр също имаше дял за смъртта на онези, които се намираха на борда на „Далечно съкровище“. Ако планът на Джими беше успял докрай, сега всички в Хамърфест също щяха да са мъртви. Да постъпваш като глупак и да подкрепяш агресивни хора, загубили разсъдък — дали това злодеяние не се равняваше по сила на коварното нападение от засада на Новородените? „Не, не, не!“ В резултат на всичко това Джими изби повечето оцелели след атаката. „Сега аз трябва да изкупя цялата вина и да обясня на хората си що е фокус, при това да го направя така, че да го разберат и приемат в името на оцеляването на мисията.“
Езр отчаяно изхълца. На него се падаше да убеди останалите в смисъла на нещо, което би искал да предотврати, дори това да му костваше живота. През годините в училище, докато четеше всички онези мъдри книги, през целия си деветнайсетгодишен живот не би могъл да си представи, че може да съществува толкова непосилна задача.
Отнякъде се процеди слаба светлина. Клоните са раздвижиха и зашумяха. Някой беше влязъл в парка и сега се препъваше по главната пътека. Лъч светлина се плъзна по лицето на Вин, после продължи нататък.
— Както и предполагах — лежиш си на меко под дърветата. — Беше Фам Тринли. Старият човек се залови за един от по-ниските клони и внимателно се настани върху мъха до Вин. — Стегни се, младежо! Дием умря достойно. Опитах се да го предпазя, доколкото мога, но той беше луда глава. Помниш ли само как звучеше гласът му? Не предполагах, че може да оглупее чак дотам. А сега толкова много хора са мъртви по негова вина. Е, понякога се случват и такива гадости.
Вин се извърна по посока на гласа — лицето на другия приличаше на сивкаво петно в здрача. За миг Вин изпита непреодолимо желание да фрасне тази физиономия — толкова добре би се почувствал! Вместо това се отмести още по-навътре в сянката и се опита да успокои дишането си.
— Така е, случват се.
„А може и на теб да ти се случи нещо такова.“ Нау сигурно беше покрил целия парк с подслушвателни устройства.
— Държиш се значи. Това ми се нрави.
В заобикалящия ги мрак Вин не успя да разбере дали онзи се усмихва или нелепата похвала беше изречена искрено. Тринли се примъкна още по-близо до него, а гласът му премина в шепот.
— Не го вземай толкова навътре. Понякога трябва да се бориш съвсем сам за собственото си оцеляване. Освен това мисля, че лесно мога да подведа тоя приятел Нау. Обърна ли внимание на речта, която ни дръпна? След всичко, което Джими ни причини, Нау се държа прекалено любезно и сговорчиво. Бас държа, че копира нещо от историята на Чуенг Хо.