![Дяволската стъпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/1/dyavolskata-stpka-bg-download.jpg)
Дяволската стъпка [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-657-7
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската стъпка [bg]». Краткое содержание книги:
— И дават ли резултат тези церемонии? — попита Фицдуейн.
Лонсдейл се усмихна:
— Разбира се.
Двамата седяха на верандата. Залязващото слънце бавно се спускаше към долината. Червените скали наоколо пламтяха като подпалени. Не беше трудно да се разбере защо индианците са считали мястото за свещено. Наоколо се носеше някакво тайнствено излъчване и думата „красиво“ като че ли бе слаба да го изрази. Освен това мястото бе отдалечено, най-близкият съсед се намираше на около три километра, в съседната долина.
Малко преди това Лонсдейл бе попитал за Катлийн и лицето на Фицдуейн се бе смразило. Изражението в очите му разказа на Лонсдейл всичко. И сега началникът на полицията насочи разговора към по-безопасни теми, тъй като разбра, че приятелят му живее на автопилот — можеше да функционира, докато не станеше дума за Катлийн. Освен ако е абсолютно необходимо.
Ал обхвана къщата с жест — голям двуетажен дом, обграден от висока ограда, почти съвършено сливаща се с околната среда. По отношение на основните удобства домът бе изцяло модернизиран, но на външен вид едва ли би изглеждал не на място, когато Аризона е била част от Мексико. Всъщност сградата приличаше повече на малък форт, отколкото на къща.
— Последният човек, който се опитал да строи дом в тази долина, отхвърлил възраженията на индианците, наричайки ги празно суеверие, й ги обвинил в изнудвачество. Шаманите не извършват церемониите безплатно.
— И какво станало с него? — полюбопитства Фицдуейн.
— Решил лично да наблюдава разчистването на строителната площадка, когато булдозерът разровил едно змийско гнездо. Както стоял и давал напътствия на машината, изведнъж се проснал по гръб право в центъра на гърчещите се змии. Разбира се, имали противоотрова подръка, но ухапванията били толкова много, че умрял за броени минути. Казват, че бил ухапан над петдесет пъти и по-голямата част от лицето му било разкъсано. Докато успеят да го отърват, змиите му изкълвали очите, а тялото му почерняло от отровата.
— Каква приятна история — въздъхна Фицдуейн, оглеждайки бавно непокътнатия пейзаж на долината. — Но си мисля, че едва ли ще оживи пазара на недвижимите имоти в района.
— Дано! — кимна Лонсдейл. — Обичам самотата. Това наистина е божие място. Никак няма да ми е приятно да го заселят. И змиите са доста резултатен начин за отблъскване на тълпата.
— Надявам се, че гледаш шаманите да са доволни — подхвърли Фицдуейн. — А също и змиите. Никак няма да се изненадам, ако се окаже, че са едно и също нещо.
Лонсдейл се засмя.
— Споразумели сме се.
Със залязването на слънцето сянката бавно пълзеше по пламтящите склонове на долината, докато накрая в кървавочервено остана да проблясва само хоризонтът. Това напомни на Фицдуейн за контраста между разтопена лава, бликаща от земните недра, и помръкващия й цвят при охлаждането.
После слънцето изведнъж изчезна. Последва кратко потъмняващо сияние, което също се стопи.
Фицдуейн си помисли за своя далечен прародител — норманин от тринадесети век — и за прогизналия от непрестанните дъждове остров, който бе направил свой дом. И се запита защо тоя човек не е подкарал един кораб на запад — само някакви си осем хиляди километра?
След като хапнаха, Фицдуейн изложи плана си в подробности. Лонсдейл слушаше внимателно. По-голямата част от живота му беше минал в специални операции, а по стара традиция на спецсилите не се налагаше никакъв план.
Ставаше въпрос за най-обикновен прагматизъм. Неприятелският огън не подбираше чиновете и спецсилите бяха изложени на невероятен риск, понякога съвсем неоправдан.
— А защо не с хеликоптери? — попита Лонсдейл. — Нахлуваш бързо, омиташ се бързо. И от такива пречки като огради и минни заграждения изобщо не ти пука. Просто притискаш неприятеля отвсякъде.
Фицдуейн кимна. Хеликоптерните нападения бяха специалитет на американските въоръжени сили и след иранското фиаско32 много от възраженията срещу тези машини, като например „технически ненадеждни“, бяха вече отпаднали като несъстоятелни. Въпреки това те не бяха единственият начин за нападение.
— Куинтана е организирал отбраната си въз основа на две основни заплахи — каза той. — Нападение от мексиканската армия или нападение с хеликоптери. Да, мексиканската армия би могла да го стори, което почти със сигурност ще означава традиционно нападение по суша, извършено от бронетанкови войски, с добра артилерийска подготовка. За да отбие подобна атака, Куинтана разполага със собствена бронетанкова техника и артилерия, вкарани контрабандно от страните в Източна Европа. Освен това му помага и теренът. Можеш да стигнеш до платото, където всъщност е петролът, само през няколко прохода, чиято защита е проста работа… Мексиканците наистина разполагат с малко десантни войски, които, освен че са недостатъчни, страдат и от класическата слабост на почти всички военновъздушни сили в света — екипирани са много леко. Ако направят десант на платото, армията на Куинтана ще ги разкъса на парчета. Мексиканските десантни войски не са като американските с прикрепените към тях хеликоптери и подкрепа от други родове войски, да не говорим за мощта на американските военновъздушни сили. Тия момчета просто не разполагат с необходимата огнева мощ. И още нещо — нямат опит. Мексико не е водило съвременна война.
32
През април 1980 г. президентът Картър се опитва да спаси взетите за заложници 52-ма служители на американското посолство в Техеран и възлага работата на военните. Спецоперацията обаче претърпява унизителен неуспех, след като един от хеликоптерите се блъсва в един безмоторник и пада на земята в пламъци. — Б.пр.