Предатели [bg]

— Да, възможно е някой колега да му е помогнал за продажбата на секретната информация. Но може да е бил и външен човек.

— Например? — попита Джеймисън.

— Някой от другата страна на уравнението — отвърна Декър и посочи Браун. — Някой като нея, с когото е работил.

Браун скръсти ръце и кимна мрачно.

— Колкото повече разсъждавам върху този случай, толкова по-силно подозирам, че в АВР има шпионин.

— Няма да е за пръв път — изтъкна Декър. — Сама ми го каза по-рано.

— Възможно е именно Дабни да е шпионирал през всичките тези години — обади се Джеймисън. — Още от времето, когато е работил в АНС.

— Но след като е преминал в частния сектор — възрази Браун, — би трябвало да е получавал сведения от свой източник на държавна служба. Не забравяйте онази стара служебна карта, която открихме в склада на Бъркшър. Тя е издадена от АВР. Фактът, че е била у Бъркшър, силно ме безпокои.

— Когато Дабни е преминал в частния сектор — каза Джеймисън, — той пак е можел да получава секретна информация легално, след като е имал договори с федералното правителство. Хората, с които е работел по тези проекти, може да не са подозирали какво прави с получената информация.

— Вярно — съгласи си Браун. — Надявам се случаят да се окаже точно такъв. Но на този етан не мога да съм сигурна.

— Това означава, че разследвате и собствената си агенция — отбеляза Декър.

— Нямаме друг избор.

— Спомена служебната карта. Открихте ли нещо повече за нея?

— АВР е издавала такива в края на осемдесетте и началото на деветдесетте.

— И нямате представа на кого е била? — попита Декър.

— Никаква. По онова време служебните карти са били най-обикновено парче ламинирана хартия. Електронните чипове са въведени по-късно.

— На посетител или на служител е? — попита Декър.

— Много бих искала да ви отговоря, но не мога.

— Какво означава това? Че не знаеш или че не можеш да ни кажеш? — попита Джеймисън.

— Много бих искала да ви отговоря, но не мога — повтори Браун.

Джеймисън сякаш едва се сдържаше да не я удари.

— Добре, нали знаеш какво казват: внимавай какво си пожелаваш. — После се обърна и напусна офисите на „Дабни и съдружници“.

— Явно има проблем с овладяването на гнева — отбеляза Браун.

— Не, просто не обича да я залъгват. В това отношение си приличаме.

— Декър, казвам ти толкова, колкото мога. Имаш ли представа какво ми струваше да ти осигуря достъп до АВР и онези досиета?

— Смяташ ли, че Ан Бъркшър също е работила с къртица в АВР?

— Възможно е. Служебната карта, която намерихме, само увеличава тази вероятност.

— Но тази къртица не е Дабни, нали?

— За известно време той още е работил в АНС, а после се е захванал със собствен бизнес. Започнал е да изпълнява договори с АВР чак в края на деветдесетте, затова служебната карта не може да бъде негова. Не можем да докажем по никакъв начин, че Дабни и Бъркшър са се срещнали някога, освен в онзи фатален ден пред централата на ФБР. Ако бяха работили заедно в продължение на десетилетия, щяхме да открием все нещо, Декър.