Предатели [bg]

42

Отвори им домашната помощница, която бяха видели при предишното си посещение, шейсети на годишна жена с вдигната на кок прошарена коса. Беше облечена със същите дрехи: черен панталон, бяла блуза и черни обувки с гумени подметки. Декър нямаше представа дали това е работното ѝ облекло.

— Няма ги — каза им тя.

— А имате ли представа кога ще се върнат? — попита Джеймисън.

— О, след около половин час. Отидоха до погребалната агенция. Погребението е утре. — Тя поклати тъжно глава. — Божичко, какъв срам! Беше толкова добър човек! Не мога да повярвам, че се е случило!

— Как се казвате? — попита Декър.

— Сесилия. Сесилия Рандал. Но всички ме наричат Сиси.

— Сиси, можем ли да ги изчакаме вътре? — попита Декър. — Важно е.

В първия момент жената се поколеба, но после отвори широко вратата и ги покани да влязат.

— Знам, че сте от ФБР. Да ви донеса ли нещо за пиене?

— Не, ние… — започна Джеймисън.

— Бих искал чаша кафе, ако не ви затруднявам — каза Декър.

— Няма проблем. Имаме кафе машина с капсули. Ей сега ще стане.

Декър и Джеймисън я последваха в кухнята, където тя извади кутия с капсули.

— Нормално или безкофеиново? — попита Сиси.

— Истинско кафе, без захар и сметана.

Сиси приготви кафето, докато Декър я наблюдаваше.

— Хубава кухня — отбеляза Джеймисън.

— Чудесна е — отвърна гордо Сиси. — Госпожа Дабни я реновира два пъти, откакто купиха къщата. Има вкус за тия неща.

— Да разбирам ли, че отдавна работите за тях? — попита Джеймисън и погледна крадешком Декър.

— Повече от трийсет и пет години. Сменях памперсите и на четирите момичета. Тук, в тази къща.

— Охо! — възкликна Джеймисън. — Толкова отдавна!

— Те са прекрасно семейство.

— Това означава, че господин Дабни е купил къщата, докато все още е бил в АНС — каза Декър.

Сиси извади една чаша и я постави под кафе машината.

— Не знам кога е бил там. Той никога не говореше за работата си, поне с мен.

— Кварталът е доста скъп. Може би я е купил, след като е основал компанията и се е замогнал.

— Нямам представа от тези неща. Но знам, че госпожа Дабни имаше пари.

— О, тя ли ви го е казвала?

— Не директно. Но си личеше, че е израснала в богато семейство по начина на обличане, походката, говора… Навремето господин Дабни съвсем не се обличаше така елегантно. Спомням си го каква таратайка караше, преди да купи това място, а после си взе жълто порше. Това беше много красива кола.

— Порше? Страхотно — отбеляза Джеймисън и погледна Декър. — Значи господин и госпожа Дабни винаги са живели добре. До неотдавна — побърза да уточни тя.

Когато чашата с кафе се напълни, Сиси я подаде на Декър, след което изхвърли празната капсула в кофата за смет.