Предатели [bg]

Никой не ѝ отговори.

— Водим разследване — каза Декър. — Трябва да влезем вътре.

— Не е възможно, господине — отвърна единият охранител и постави ръка върху кобура на пистолета си.

— Това е федерално разследване — изтъкна Джеймисън.

Охранителят я погледна.

— Изпълнявам заповеди. Никой няма да влезе, докато не получа нови заповеди. Точка.

Джеймисън понечи да каже нещо, но Декър я хвана за ръката.

— Да вървим. Само си губим времето.

Слязоха с асансьора във фоайето, където се натъкнаха на Фей Томпсън. Жената като че ли бе плакала току-що.

Когато видя Декър, чертите ѝ се разкривиха.

— Мръсник!

— Моля?! — смая се Джеймисън.

Томпсън не откъсваше поглед от Декър.

— Ние се съгласихме да ви сътрудничим, а вие ни скроихте този номер!

— Никакъв номер не сме ви скроили — отвърна спокойно Декър. — Току-що изритаха и нас.

— Не ме лъжете! Това е почеркът на ФБР!

— В случай че не сте забелязали, агентите на ФБР не носят военни униформи.

— Всички сте една порода.

— Това не е…

— Давате ли си сметка какво направихте? — прекъсна го рязко Томпсън и привлече вниманието на хората във фоайето. — Съсипахте бизнеса ни. С нас е свършено. Да затворите цялата компания! Да ни обявите за виновни, без да можем да се защитим? — Тя заби пръст в гърдите на Декър. — Докара ни до фалит, мръсник такъв!

— Той няма нищо общо с това — провикна се някой.

Всички се обърнаха и видяха Харпър Браун. Беше в камуфлажна униформа и с пистолет на кръста. Пристъпи напред и застана лице в лице с Томпсън.

— Това не е работа на ФБР, а на АВР. Ако имате оплакване, можете да се обърнете към мен.

— Нямате никакво право!

— Напротив, имам пълно право. Въпрос на национална сигурност. Ако желаете да обсъдим проблема, заповядайте в щаба на АВР.

— Само защото един от съдружниците ни…

— Няма да повтарям, госпожо Томпсън — прекъсна я Браун. — Ако желаете да говорим, няма да стане тук, на обществено място. Отлично знаете това.

Томпсън се огледа и видя, че е привлякла вниманието на околните.

— Адвокатът ни ще се разправя с вас! — провикна се тя.

— Очаквам го с нетърпение — отвърна Браун. — Надявам се да е добър. Защото определено ще имате нужда от добър адвокат.

Томпсън понечи да ѝ отвърне, но се отказа, завъртя се на пети и си тръгна.

Браун се обърна към Декър и Джеймисън.

— Поприказвахме си приятно, нали?

— Защо си в униформа? — попита Декър.

— За да подчертая принадлежността си към армията.

— Вие ли затворихте компанията? — попита Джеймисън.

— Да, и отнесохме всички компютри и сървъри, цялата документация… В момента хората ни работят върху това. — Браун помълча и добави: — Не се притеснявайте, ще споделим с Бюрото всичко, което открием.

— Фронтална атака срещу бизнеса на Дабни, а? — попита Декър.

— Какво ще кажете да се качим горе?

Когато излязоха от асансьора, Браун показа служебната си карта на охраната. Те отключиха вратата и ги пуснаха вътре.