Предатели [bg]

— Но ако е продължила да шпионира, очевидно не е изпитвала никаква вина.

— Няма доказателства, че е продължила да го прави. Била е учителка по заместване. Не забравяй и онези неща в склада. Те са стари. Флопи диск и служебен пропуск отпреди много години.

— В онази селска къща обаче открихме флашка. А това не е технология от осемдесетте. Нещо повече, някой едва не ме уби, за да се сдобие с нея. Защо ти е да държиш стара селска къща и да криеш флашка в поставка за тоалетна хартия, ако си се оттеглил от професията?

Джеймисън отвори уста с явното намерение да каже нещо, но бързо я затвори.

— Прав си — призна тя след известно време. — Но в такъв случай тя трябва да е работила с Дабни. Иначе би било прекалено голяма случайност — Дабни е шпионин и преди да умре, убива друг шпионин.

— Възможно е — отвърна неуверено Декър.

— Декър! Ти не вярваш на случайностите, дори на най-малките! Винаги си го казвал. Ако Бъркшър е била шпионка, тя трябва да е работила с Уолтър Дабни. Това би обяснило как той е намерил купувач толкова бързо. Бъркшър го е уредила.

— А кой се опита да ме убие в онази порутена къща? Кой открадна флашката? И какво има на нея?

— Тайни, тайни и още тайни. Бъркшър едва ли е работила сама. След смъртта ѝ някой от съучастниците ѝ е отишъл в онази къща, за да вземе материалите, които е държала там. Ти си им спестил усилията да търсят. Нападнали са те и са ги взели. Звучи логично — завърши Джеймисън с триумфална нотка в гласа.

Декър стана, отиде до прозореца и впери поглед навън.

— Забрави да ме поздравиш за брилянтната ми теория — каза Джеймисън. Когато не получи отговор, тя отиде до него и попита: — Не мислиш ли, че съм права?

— Позволи ми да се изразя по следния начин: не разполагам с доказателства, че теорията ти не е вярна.

— Е, и това е нещо. Имаш ли алтернативна теория?

— Не. В момента нямам.

Джеймисън огледа дневната.

— Какво ще се случи с това място? С всичките ѝ пари? Няма ли роднини, на които да ги остави?

— Не съм мислил върху това.

— Какво се разбрахте с агент Браун?

— Нищо конкретно — отвърна Декър.

— Както и на мен не казваш нищо конкретно в момента, така ли?

— Да вървим.

— Къде?

— Там, където започна всичко.