Предатели [bg]

Декър и Джеймисън ѝ благодариха и отидоха да изчакат Ели Дабни и дъщерите ѝ в библиотеката.

— Божичко, нямах представа, че са преживели толкова много! — прошепна Джеймисън. — Това прави ситуацията още по-трудна.

Декър не каза нищо. Седеше в креслото си и оглеждаше помещението. Нещо привлече вниманието му. Черна презрамка на чанта, която стърчеше от едно чекмедже на бюрото. Той отиде до него, отвори го и измъкна чантата.

— Какво е това? — попита Джеймисън.

Декър дръпна ципа и извади някакво електронно устройство.

— Много стара видеокамера. Използва касети стандарт VHS.

— Има ли касета вътре?

— Не, но има една неразопакована.

Декър бръкна по-дълбоко в чантата и извади разкъсана целофанова опаковка от друга касета. После отвори останалите чекмеджета на бюрото и прегледа съдържанието им.

— Нещо интересно? — попита Джеймисън.

— Уолтър Дабни е бил много подреден и организиран човек. Подредил е педантично дори гумените ластици, сортирал е моливите и химикалките, не е оставил нито едно излишно листче хартия. — Декър огледа книгите в библиотеката. — Претърсихме тази стая преди и знаеш ли какво установихме?

— Какво?

— Че всички книги са подредени азбучно по фамилията на автора.

— Сам каза, че Дабни е бил подреден човек.

Декър вдигна парчетата от опаковката.

— Защо тогава не ги е изхвърлил? Точно до бюрото му има кошче за отпадъци.

— Нямам представа.

Декър посочи касетата.

— Видяхме нещо подобно и преди.

— Така ли? Къде?

— В чантата, която онази жена носеше, когато двамата с Дабни напускаха банката, след като бяха опразнили сейфа му в трезора. Правоъгълните очертания се виждат ясно през материята на чантата.

— Чакай малко! Смяташ, че Дабни е използвал тази камера, за да направи запис? И след това го е скрил в сейфа?

— Точно така. Накрая Дабни вече не го е било грижа дали ще е подредено или не, затова просто е зарязал парчетата целофан.

В този момент пред къщата спря автомобил. Декър побърза да върне камерата на място, след което погледна през прозореца и видя пет жени да слизат от голям джип.

Малко след това в библиотеката влезе Ели Дабни.

— Не очаквах да се върнете — каза тя с уморено изражение.

Зад гърба ѝ изникна Джулс.

— Какво става, мамо?

— Трябва да ви зададем още няколко въпроса — отвърна Декър.

— Открихте ли нещо за татко? — попита Джулс.

— Работим по въпроса — каза Декър.

Ели седна и минута по-късно Сиси ѝ донесе чаша горещ чай. Остави я пред нея, погледна крадешком към Декър и излезе от стаята. Джулс седна до майка си.

— Какви въпроси? — попита разсеяно Ели Дабни.

Декър седна срещу нея.

— Съпругът ви се е радвал на завидно благосъстояние.

— Да, така е — сопна се Джулс. — И какво от това?

Декър не откъсваше поглед от Ели.

— В АНС ли работеше, когато се оженихте?

— Да. Беше постъпил там преди десетина години, веднага след като беше завършил колеж. Основа компанията на десетата годишнина от сватбата ни — усмихна се вяло Ели Дабни. — Заяви, че това щяло да му донесе късмет… добра карма, както се изрази. Децата бяха малки. Натали още не беше проходила.