И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
Това авеню проверява силите на американския търговски дух. Тук устискаш ли, тук задържиш ли се, оттук не те ли изрита конкуренцията и не опразни ли банковата ти сметка, прави си паметника приживе — има защо!
След половин час се върнах. Движението на хора по тротоара се беше засилило, макар че колите в Ню Йорк не спират цяла нощ. Ала с мръкването пешеходците оредяват, през нощта са единици, по това време, в което реших да огледам Пето авеню, те отново ставаха повече: магазини, барчета, ресторанти, кафенета, хората започват работата си, както е навсякъде по света.
Ако ме попитат какво е Пето авеню, в никакъв случай не бих казал, че това е едра от най-красивите улици в света. Дори само за това, че аз не зная точно какво е красотата. Но съм сигурен напълно в друго — че това е една от улиците на света, където най-много се работи.
Девицата беше прибрала вече своята спалня, беше се пооправила и трябва да призная, изглеждаше отлично. Изненада ме това, което и другаде видях — тя не чакаше полицията да дойде да я изгони от тротоара, а сама, щом прецени, че движението на хора нараства, стана и започна да скатава своето скромно спално помещение.
Случих се пред Белия дом на два пъти, когато президентът Буш излизаше с автомобила си, за да ходи по своите си, президентски работи. Тук, появата на президента по улиците далеч не е като появата на президента по софийските улици… Няма ги тия мощни страхове и тия, дваж по-мощни охрани… Неслучайно и самата сграда на Белия дом, всеки божи ден, освен когато някакви много важни дипломатически дейности са се наредили, е отворена за такива като мене — да застанат на опашка, да минат прегледа за оръжие, както е навсякъде по летищата на света, оттам през приемните, холовете, че дори и покрай спалните на бившите американски президенти. Това е първата опашка, която виждам в Америка…
Ето къде е отмарял Рейгън с Нанси. Ето и част от нейния гардероб. Ето в тая част пък на Белия дом е жилището на Кенеди, ето ги макетите на Жаклин и Джон, ето спалнята им… Тук се задържам повечко и пускам в действие своята българска фантазия като как е било и що с тази красива ирландка… Ето синята приемна, ето червената, ето бялата… Няма блясък, няма фукарлък. Просто, удобно, практично. И тук действа с пълна сила това вездесъщо правило, този велик законодател, подчинил целия живот на американеца. Не е голям Белият дом, дума да не става — за десетина минути го обхождаш. Всяка наша бивша партийна резиденция го бие по всички линии. И те пускат навсякъде, с изключение на спалните и работните помещения на действащия президент — това би било съвсем голяма демокрация… Не те пази и люта, настръхнала и подута от пищови и кобури полиция… Женици, усмихнати, любезни, пред всяка спалня ти кимват с глава, ако попиташ нещо — отговарят ти. Толкова…
Американският данъкоплатец е крайно мнителен и любопитен. Той винаги иска да знае къде отиват парите му. Моля, заповядайте! Ето така живеят твоите президенти, така са се обзавели. Ето така работят сенаторите, ето така спят, ето им ресторанта, в който се хранят — ако искаш, и ти заповядай. Че даже и аз един ден подреждам лакти на сенаторската маса, даже с жив сенатор говорих. Хора като хора, които гледат работата си.
В «Гласът на Америка» също имаше такива мнителни данъкоплатци. Появяват се и казват — искаме да видим къде ни харчите данъка, който плащаме за радиослужбите на Америка! — Моля, заповядайте! Специални хора затова стоят и чакат, за да ви покажат всичко…
Друг въпрос е, дали всичко ще ви покажат…
Но това е характерно за Америка — всеки гражданин да може да подложи на контрол всяка публична дейност или институция. Това е негово свещено право и на никого не му минава и през ума да го лишава от него.
Освен когато мястото или дейността са наистина неподходящи за публика. И американците много често се ползват от това си право да надникнат навсякъде. Това увеличава личното им самочувствие на граждани, социалния им престиж, доверието им, че държавата си е наистина тяхна…
Една демократичност, която в България няма да си пробие път нито много скоро, нито много лесно!
Отминаваш спалните, камините, сякаш току-що загасени, за да излезеш на парадния вход, където, то се знае, лично аз не изпускам случай да снимам. И снимката, по липса на друг фотограф, я прави полицаят, който е на пост… Демагогия — ще кажете! Вие казвайте каквото си искате, аз си имам снимка, правена от американски полицаи!…