И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
Наред с пистолетите, които обаче висят по тях, всеки, има-няма оръжие, задължително има радиостанция.
Никой не ми обръща повече внимание. Скоро се появяват и двамата младежи, с които ще пътуваме из бандитския град.
— Страх ли те е? — питат ме, като казват преди това своето «хелоу», и аз не зная сериозно ли говорят с мене, шегуват ли се…
— Може да има и стрелба — казва единият — и от непроницаемото му лице не ми става ясно сериозно ли говори, шегува ли се с мен…
— Готов ли сте? — пита другият.
Кимвам с глава и преди да тръгна след тях, подписвам подадената ми от шефа декларация, че не носят отговорност за живота ми между толкова и толкова часа, когато ще бъда с тях.
Подписвам, не без известно потръпване на ръката.
Нещо повече за моите спътници в нощните бури на Чикаго. Аз съм висок 1,80 м, но стигам до раменете им. Тежа 90–95 кг, но се нанасям на две-трети от техните гърбове. На разсъмване, когато ще се приберем, си правим снимки за спомен. Те един до друг, аз в средата. И сега като гледам снимката, хваща ме страх — тия само да се попритиснат малко, и от мен ще остане само конфекцията на ДИП «Витоша»…
В нещо като двор е паркингът с колите. Бива си ги колите. Бащата на жена ми, като види нещо, за което няма други думи, казва: «Супер»… Едната беше дамска кола. Бяла, елегантна, ниска… явно тия полицайки, като се докарат по-хубаво, с нея могат да отидат навсякъде, без на някого да му мине и през ума, че в тая кола не се е настанила богата и пребогата булка. По някое време през нощта ми ги показаха… След като бяхме обикаляли вече няколко часа, двамата мои телохранители посочиха една кола.
— Тази кола е наша — казаха. Беше бляскаво елегантна. Вътре в нея стояха също така елегантни и красиви две момичета…
— Какво е това, тук? — питам…
— Скъпо нощно заведение — отговориха ми… — Тия в другите коли са проститутки.
— А има ли много проститутки в Чикаго?…
— Какво значи много?
— Ами спрямо броя на населението, да речем. Както е например в Европа, във Франция, или в другите градове на Америка.
— Въобще в Америка са малко… Тук проблемът за хляба не стои, както в Европа. Те са добри момичета. Ние не ги преследваме, освен ако крадат…
— Приятели ли сте с тях — питам наивно…
— С много от тях — да. Те ни помагат — казва откровено той.
— А публични домове има ли в Америка?
— Официално не. Законът ги забранява.
Не задавам въпроси повече. И тук, както навсякъде по света, полицията «работи» с този контингент…
Това, което по-нататък ме удивлява обаче, е, че ние обикаляме цели осем часа без спиране или почти без спиране един от двайсет и петте района на Чикаго. Момчетата са много здрави и млади. Имат висше образование, държат се коректно и с внимание към моя милост. Очите им виждат работи през нощта, които на мене и през деня очите ми да извадят, пак няма да ги видя. Имат добри семейства и си ги обичат. На единия съпругата му е от полски произход, така че той е виждал живи хора от нашите страни. Другият е от немски произход, но отдавна няма никакви връзки с никого от тази част на Европа. Сам той в Европа не е идвал. И аз съм първият европеец, с който разговаря… Единият казва:
— Вие бяхте откъм страната на Москва, нали?…
— Да — казвам, — от тая страна бяхме…
— Има ли промени във вашата страна?
— Има — отговарям…
— С комунизма е свършено, нали?…
Макар че съм в американска полицейска кола, оглеждам се, когато трябва да отговоря на такъв въпрос…
Често срещаме още такива коли, действащи в този район. Примигват си с фаровете, понякога спират, казват по две-три думи, и пак тръгват…
Караме си колата и си приказваме. По нея няма никакви знаци, че това е полицейска кола. И те са цивилни.
— Че вие така — интимнича аз, — леко въоръжени, сте много лесни, ако ви нападне някоя по-сериозна банда…
— Все ще успеем да се обадим по радиостанцията къде сме. Това е достатъчно…
— А дотогава?
Единият ме побутва настрани и вдига седалката. Цял склад с оръжие има под мене…
— У нас се говори, че в Америка е по-лесно да си купиш оръжие, отколкото сладолед. Вярно ли е това?
Снизходителни усмивки, пъплят по лицата им!