И за Америка като за Америка

За политика не ми се пише. Ала не мога да не разкажа за една неделна утрин, точно където е «иглата» на Линкълн — насред голямото зелено пространство между Капитолия и Белия дом. Тук американците обичат да излязат в неделен ден, да седнат на тревата, да извадят топка и да си поиграят на волейбол или на бейзбол… Десетина момчета хвърлят бумеранг, той иде донякъде, върне се. Никой на никого не се кара, никой на никого не прави забележка…

В Америка, убедих се в това, е недопустимо някой да си присвои правото да дава ум на другия, да го поправя, да го съветва какво може и какво не! Това не ти е София, и още повече Москва, където хората толкова обичат да се съветват и поучават…

В Америка дори полицията не си позволява да прави забележки. Ти сам трябва да знаеш кое е позволено и кое не! Полицията не е създадена да поучава хората…

В един такъв позатоплен, поразмразен пролетен ден, на тая голяма поляна пред Сената беше излязъл и президентът с мадам Буш. Разхождаха се, около тях се трупаха хора, те разговаряха с тях, после отминаваха… Спираха ги други. И с тях говореха, после отидоха при група деца, президентът демагог взе да хвърля бумеранга на децата!

Гледах всичко това и с много класова омраза си мислех, някой от тия, безработните и бездомните, сега да му опъне куршума, да го попита човек къде е тръгнал да демагогства из хората. Ние да не би да си нямахме «човек от народа», който, като тръгнеше из него, три четвърти от този народ все с пищови и автомати беше… А Буш — тръгнал с жена си… То се знае, веднага се появяват и кандидати да се тръкнат о президента, да се снимат с него. А той, се засмял до ушите и позира ли, позира.

Пак американска демагогия… Ала де повече такава демагози да имаше по света, който, вместо да държат речи за щастието и благоденствието на човечеството, да ходят по-често из хората — та и те да не забравят откъде са тръгнали и къде могат утре да се върнат, пък и хората да видят, че президентът днес като е президент, утре пак може да стане като тях.

… Във всички по-големи американски градове има просещи хора. Те осигуряват оная мощна идеологическа храна, с която се храни толкова десетилетия нашата пропаганда. До такава степен, че след едно мое показване по телевизията после, като се върнах в България, и казах една малка част от истините за Америка, се видях в чудо. Като ме емнаха по телефона, че с писма, че по улиците — какво съм гледал, та не съм видял гладните, бездомните, безработните, спина! Що не съм си останал там, като толкова ми било харесало, ами съм се върнал да мътя главите на хората… Не я хваля Америка, успокойте се. Иде ми чак да я наругая, загдето с толкова години напред ни е избягала, че поне аз и моите деца няма да можем миризмата на ауспусите да й усетим.

Но просещи хора в Америка наистина има… Изобщо те, заедно с безработните, правят около четири-пет процента от населението. Нашата пропаганда дава цифрата осем… Колкото и да изгарях от жажда за обективност, трудно ми беше лично да изброя бездомните. Затова, по-долу ще посочвам американски данни. Мисля, че имам причини да им вярвам повече.