![Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/3/kantata-za-lejbovic-a-canticle-for-leibowitz-bg-download.jpg)
Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Неохрон
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Може вместо това да отхвърлим бобината — скромно предложи брат Корнхауър. — Не съм сигурен, че тя ще даде достатъчно силен ток.
— А аз съм сигурен. Вие имате интуиция по тези въпроси. Смятам, че е по-лесно да се разработи абстрактна теория, отколкото метод за експерименталната й проверка. А вие имате дарба да виждате всичко във вид на винтчета, проводници, лещи, докато аз мога само да мисля с абстрактни символи.
— Да, абстрактните идеи идват последни в главата ми, дон Тадео.
— Можем да станем чудесна двойка, брат Корнхауър. Иска ми се да поработите в Колегиума поне известно време. Как мислите, абатът ще ви разреши ли да дойдете?
— Не искам да гадая предварително — тихо промърмори изобретателят.
Дон Тадео се обърна към останалите монаси:
— Чувал съм израза „братята в чужбина“. Не е ли вярно, че някои членове на вашата общност понякога работят на други места?
— Такива са много малко, дон Тадео, — отговори му млад свещеник. — Преди орденът предоставяше чиновници, писари и секретари на бялото духовенство и на двата двора — кралския и църковния. Но това се е случвало във времената на най-сурова нужда и бедност на ордена. Тогава братята, работещи в чужбина, нееднократно са спасявали останалите от гладна смърт. Сега нямаме нужда от това и рядко се практикува. Разбира се, няколко наши братя се учат в Новия Рим, но…
— Това е точно този случай! — възкликна донът с внезапно въодушевление. — Ще ви осигуря стипендия от Колегиума. Аз вече говорих с вашия абат и… макар да не стигнахме до споразумение по някои въпроси, аз разбрах гледището му. Помислих си, че такава стипендия може да подобри отношенията ни. Тя, разбира се, ще се изплаща във вид на заплата и смятам, че абатът ще й намери добро приложение.
Брат Корнхауър склони глава, но не каза нищо.
— Така! — разсмя се ученият. — Струва ми се, че предложението не ви зарадва, братко.
— Поласкан съм, разбира се. Но аз не решавам такива въпроси.
— Разбирам. Но няма и да си помисля да безпокоя абата, ако лично на вас това ви е неприятно.
Брат Корнхауър се поколеба.
— Моето призвание е религията — отвърна той най-после — тоест живот в молитви. И работата си приемам като разновидност на молитвата. Но това — той посочи динамомашината — според мен прилича повече на игра. Обаче, ако дом Пауло ме изпрати…
— Вие ще заминете, макар и неохотно — раздразнено довърши ученият. — Уверен съм, че мога да убедя Колегиума да изпрати на абатството ви поне стотина златни ханегани за всяка година, която ще прекарате с нас. Аз… — той млъкна, за да види реакцията на събеседника си. — Простете, нещо нередно ли казах?
Абатът спря на стълбата и погледна хората в подземието. Няколко смутени лица се обърнаха към него. Миг по-късно и дон Тадео го забеляза.
— Тъкмо си говорехме за вас, отче свети, — приветливо му кимна той. — Ако сте ни чули, вероятно трябва да ви обясня…
Дон Пауло поклати глава.
— Засега не е необходимо.
— Но аз исках да обсъдим…
— Това може да почака. Сега бързам.
— Разбира се — каза ученият.
— Скоро ще се върна.
И той отново изкачи стълбата. Отец Голт го чакаше във вътрешния двор.
— Чули ли са вече за това, домине? — мрачно попита игуменът.
— Не попитах, но вярвам, че още не са. Те водят долу безобидна беседа. Нещо от рода, брат Корнхауър да замине с него в Тексаркана.
— Следователно още не са чули.
— Да. Къде е той сега?
— В къщата за гости, домине. С него е и докторът. Той бълнува.
— Колко братя знаят, че е тук?
— Четирима. Когато се появи на вратата, ние пеехме None.74
— Наредете на тези четиримата да не казват никому, а след това идете и занимавайте нашите гости в подземието. Но гледайте да не разберат.
— Няма ли да им го кажете преди да тръгнат, домине?
— Ще кажа. Но нека преди това да се подготвят напълно. Знаете, че това няма да им попречи да се върнат. За да намалим възможността за объркване, ще изчакаме със съобщението до последната минута. Това у вас ли е?
74
Деветата ежечасна меса при католиците.