Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

Светлината мигна и угасна. Но това не беше авария — просто послушниците бяха спрели да въртят колелото.

— Донесете свещи — заповяда абатът и свещите бяха донесени.

— Слизай — обърна се дом Пауло към послушника, който стоеше на върха на стълбата. — И вземи със себе си това нещо. Брат Корнхауър! Брат Корн…

— Преди минута той тръгна за избата, домине.

— Добре, извикайте го. — Дом Пауло отново се обърна към учения и му подаде едно листче, намерено сред личните вещи на брат Кларет. — Прочетете го, ако не сте отвикнал да четете на свещи, сър философ!

— Кралски указ?

— Прочетете го и се насладете на вашата любима свобода.

Брат Корнхауър отново се появи в подземието. Той носеше тежкото разпятие, което бяха свалили от куката, за да закачат лампата. Той подаде кръста на дом Пауло.

— Как разбра какво ми е нужно?

— Просто реших, че му е дошло времето, домине. — Той сви рамене.

Старецът се изкачи на стълбата и закачи разпятието на желязната кука. В светлината на свещите то изпускаше златни отблясъци. Абатът се обърна към монасите си.

— Който чете от тази ниша, да чете ad Lumina Christi!77

Когато той слезе от стълбата, дон Тадео тъпчеше последните хартии в един сандък, за да ги сортира по-късно. Той хвърли подозрителен поглед към свещеника, но не каза нищо.

— Прочетохте ли указа?

Ученият кимна.

— Ако в случай на неблагоприятно стечение на обстоятелствата ви потрябва убежище тук…

Ученият поклати глава.

— Тогава мога ли да ви помоля да поясните забележката си, че нашите записи са могли да попаднат в ръцете на сведущи хора?

Дон Тадео сведе очи.

— Това беше казано необмислено, свети отче. Вземам си думите назад.

— Но вие не преставате да мислите така. През цялото време сте си го мислили.

Донът не възрази.

— Тогава няма смисъл да повтарям молбата си за застъпничество за нас, когато вашите офицери съобщят какъв прекрасен форпост могат да създадат в това абатство. Но заради самия него му кажете, че и нашите олтари, и „Книга на Паметта“ са били нападани и по-рано, и тогава нашите предшественици без колебание са се хващали за мечовете. — Той замълча. — Днес ли ще си тръгнете или утре?

— Мисля, че днес ще е по-добре — тихо отговори дон Тадео.

— Ще заповядам да ви приготвят провизии. — Абатът се обърна, за да си тръгне, но се спря и добави меко: — А когато се върнете, предайте посланието на вашите колеги.

— Разбира се. Вие ли сте го писал?

— Не. Просто кажете, че всеки, който пожелае да работи тук, ще бъде приет с радост, въпреки невзрачното осветление. Особено дон Махо. Или дон Езер Шон с неговите шест ингредиента. Мисля, че хората трябва да повъртят грешките си в ръце, за да ги отделят от истината… само да не се захванат с вкус за тях, тъй като те са по-приятни на вкус. Кажете им също така, сине мой, че когато настанат такива времена — ако те действително настанат, — когато не само свещениците, но и философите ще се нуждаят от убежище… кажете им, че у нас стените са по-дебели, отколкото крепостните.