![Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/3/kantata-za-lejbovic-a-canticle-for-leibowitz-bg-download.jpg)
Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Неохрон
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Той дойде до катедрата и спря; очите му се впиха в изплашения оратор, устните му трепереха. Той протегна трепереща ръка към учения — донът отстъпи назад, чуваше се ускореното му дишане.
Но отшелникът беше по-бърз. Той скочи на подиума, заобиколи катедрата и хвана за ръката учения.
— Какво безумие…
Бенеамин конвулсивно стискаше ръката на учения, взирайки се с надежда в очите му.
Изведнъж лицето му помрачня. Огънят изгасна. Той пусна ръката на дона. Заедно с напускащата го надежда от изсушените му стари дробове се откъсна тежка въздишка. Неизменната усмивка на стария евреин от платото се върна на лицето му. Той се обърна към общността и красноречиво сви рамене.
— Това все още не е от Него — каза намръщено и закуцука обратно.
След това остана само формално да се завърши сбирката.
21
През десетата седмица от визитата на дом Тадео вестоносец донесе лоши новини. Главата на управляващата династия на Ларедан поиска войските на Тексаркана да да бъдат изведени извън пределите на кралството веднага. Кралят същата нощ се помина от яд, а между Ларедан и Тексаркана бе обявена война. Очакваше се, че войната ще бъде кратка. Можеше уверено да се предполага, че ще приключи на втория ден и че сега Ханеган управлява всички страни и народи от Червената река до Рио-Гранде.
Много от това се очакваше, но някои новини бяха зашеметяващи.
Ханеган Втори, владетел по божия милост, защитник на вярата и духовен пастир на Равнината, считайки монсеньор Маркус Аполо виновен в измяна и шпионаж, заповяда първо да обесят папския нунций, а после, докато е още жив, да го прекарат през колелото за мъчения, да го го разкъсат на четири и му одерат кожата за назидание на всеки, който смята да подкопава господството на владетеля. Разкъсаното на парчета тяло на свещеника беше хвърлено на кучетата.
Посланикът нямаше нужда да добавя, че Тексаркана е напълно отлъчена с папски едикт, съдържащ мъгляви, но заплашителни намеци за „Regnaus in Excelsis“,73 булата на седемнадесетия век, позволяващ на папата да смени нечестивия монарх. Никакви сведения за контрамерки на Ханеган засега не бяха постъпили.
Армията на Ларедана от Равнината трябваше да си пробива пътя към къщи през езическите племена само за да предаде оръжието си в пределите на собствените си граници, тъй като техния народ, техните семейства бяха станали заложници.
— Ужасно! — възкликна дом Тадео с очевидна искреност. — Като се има предвид моята национална принадлежност, аз съм готов незабавно да замина.
— Защо? — попита дом Пауло. — Нали не одобрявате действията на Ханеган?
Ученият се поколеба, а след това поклати глава. Той се огледа, за да се убеди, че никой не ги подслушва.
— Лично аз ги осъждам. Но публично… — Той сви рамене. — Трябва да мисля за Колегиума. Ако ставаше въпрос само за собствената ми глава…
— Разбирам.
— Мога ли да изразя мнението си поверително?
— Разбира се.
— Тогава някой трябва да предупреди Новия Рим да престане с празните заплахи. Ханеган няма да се поколебае да разпъне няколко дузини маркуси аполо.
— И тогава няколко дузини мъченици ще се възнесат към небесата. Новия Рим не прибягва към празни заплахи.
Донът въздъхна.
— Предполагах, че точно така ще се отнесете към това и отново изразявам готовността си да замина.
— Глупости. От каквато и националност да сте, вашият хуманизъм прави присъствието ви тук много желателно.
Но пукнатината не изчезваше. След този случай ученият се ограничаваше в своята компания и разговаряше с монасите рядко. Отношенията му с брат Корнхауър станаха подчертано официални. Офицерите му рядко напускаха къщата за гости.
Появиха се признаци за масово бягство от окръга. От Равнината продължиха да пристигат тревожни слухове. В Санли-Бувитс хората търсеха повод за окончателно заселване или гостуване в съседни страни. Дори бедните и скитниците започнаха да напускат градчето. Търговците и занаятчиите, както винаги, бяха пред избор: да оставят имуществото си на грабителите и да заминат или да останат при него и станат свидетели на разграбването му.
Делегация от граждани, предвождана от кмета, посети абатството, за да помоли за убежище зад пората в случай на нападение.
73
Връх на властта (лат.)