![Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/3/kantata-za-lejbovic-a-canticle-for-leibowitz-bg-download.jpg)
Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Неохрон
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Дори да отричате напълно Апокалипсиса, това вече е съвсем излишно объркване на простите и ясни представи! — проговори жално отец Горио.
Абатът тихо се спусна по стълбите, спря се на последното стъпало и се заслуша с недоверие.
— Възможно е да изглежда така — доказваше своето дон Тадео — докато не се замислите колко много неща обяснява това. Вие знаете легендите за времената на Опрощението. Струва ми се, че те стават по-разбираеми, ако погледнем на Опрощението като на въстание на същества, създадени да бъдат слуги, против техните създатели, както се и предполага в този откъс. Това обяснява и факта, защо днешното човечество изглежда на много по-ниско равнище на развитие, отколкото древните, защо нашите прадеди са станали варвари, когато стопаните им са изчезнали, и защо…
— Боже, възнеси милостта си над този дом! — възкликна абатът, като пристъпи към дона. — Прости ни, Господи, защото не знаем какво правим.
— Аз напълно знам — промърмори ученият, без да се обръща към някого.
Старият свещеник настъпваше към госта си като въплъщение на Немезида.
— Ние сме творение на други същества, така ли е, господин философе? Създадени сме от по-низши божества, отколкото Всевишния и, по понятни причини, сме по-несъвършени… но не по своя вина, разбира се.
— Това е само предположение, което може да обясни много — напрегнато произнесе донът, отстъпвайки неволно.
— И много неща да извини, нали? Въстанието на хората против техните създатели би било, без съмнение, просто оправдание за тираничните убийства на порочните синове на Адам и…
— Не съм казвал…
— Покажете ми този текст!
Дон Тадео започна да се рови в записките си. Светлината помръкна, защото послушниците, които въртяха педалите, се вслушваха в разговора им. Малката аудитория на учения беше изпаднала в шок и само бурното появяване на абата успя да възвърне съзнанието на изплашените слушатели. Монасите си зашепнаха, някой дори се осмели да се засмее.
— Ето го — заяви дон Тадео и протегна на абата няколко изписани на ръка листчета.
Абатът му хвърли бърз поглед и започна да чете. Настъпи неловка пауза.
— Намерили сте това в раздел „Неустановени“, предполагам?
— Да, но…
Абатът продължи да чете.
— Е, аз ще се заема с опаковането — промърмори ученият, като продължи сортировката на записките си.
Монасите пристъпваха нетърпеливо от крак на крак, като явно се канеха да се измъкнат. Корнхауър се беше замислил.
След като чете около пет минути, дом Пауло рязко подаде листчетата на своя игумен.
— Lege!76
— Но, какво…
— Откъси от писма или диалози, вероятно. И преди съм го виждал. Това е за хората, създали изкуствени роби. И за това, как тези роби въстанали против своите създатели. Ако дон Тадео е чел „De Inanibus“ на благородния Боздулус, можеше да разбере, че той е определял такива неща като „вероятна измислица или алегория“. Но донът вероятно не се интересува много от оценките на благородния Боздулус, когато може да направи собствени изводи.
— Но какво е това за…
— Lege!
Голт с листата се отдръпна.
Дом Пауло се обърна отново към учения и заговори вежливо, но настойчиво и уверено:
— „По свой образ и подобие Той ги сътворил; мъжът и жената ги сътворил Той“.
— Моите бележки не са нищо повече от предположение — каза дон Тадео. — Свободното обсъждане е необходимо…
— „И Господ взел човека и го поставил в райските градини, за да се грижи за тях и да ги пази. И…“
— … за прогреса на науката. Ако затруднявате движението ни напред със сляпа вяра към необосновани догми, то следователно предпочитате…
— „И му наредил Господ: от всяко райско дърво можеш да вкусиш, но от дървото на познанието на добро и зло, не…“
— … да оставите света да затъне в това тъмно невежество и суеверие, против което, както уверявате, вашият орден…
— „… бива да вкусиш. Защото в деня, в който го вкусиш, ще станеш смъртен“.
— … се бори. Не ще можем да победим нито глада, нито болестите и мутациите, нито да направим света поне малко по-добър, отколкото е бил в течение…
— „И казала змията на жената: Господ знае, че в същия ден, когато вкусите от него, вашите очи ще се отворят и вие ще станете такива, какъвто е той, и ще знаете, че съществува добро и съществува и зло“.
76
Махни го (лат.)