Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Първо ме връхлетяха мислите на Яйцето. Спомняше си за Лафайет; за тъмната му кожа, за сръчните му пръсти и силно гримираните му очи, за съблазнителния му шепот. Сладките спомени се разсеяха и на тяхно място се появиха други, много по-неприятни… Лафайет се дърпаше и гневно протестираше… после започна да пищи…
— Суки — прошепна Ерик в ухото ми толкова тихо, че никой друг да не го чуе. — Суки, успокой се. С мен си в безопасност.
Погалих шията му и веднага усетих, че някой стои зад него.
Ръката на Джен се обви около кръста му и започна да гали собствения ми задник. Допирът й до мен я превърна в идеален „изпращач“ и аз побързах да се заровя в съзнанието й. Започнах да го разлиствам като книга, но не прочетох нищо интересно. Мислеше единствено за анатомията на Ерик и се тревожеше, че е твърде обсебена от гърдите на Клео. Нищо, което да ми върши работа.
Смених посоката и се вмъкнах в главата на Майк Спенсър, където открих купчина гнусотии, точно както и очаквах. Открих, че докато мачкаше тъмните гърди на Клео, си представяше друга тъмна кожа — студена и безжизнена. И се възбуждаше от това. В съзнанието му видях как Джен спи на дивана, а Лафайет крещи, че ако не престанат да му причиняват болка, ще разкаже на всички какво е правил и с кого… видях как юмрукът на Майк се спуска надолу… видях и Том Хардауей, коленичил върху крехкия гръден кош на Лафайет…
Стигаше ми толкова! Трябваше да се махна, и то веднага. Нямах сили да остана там и минута повече, дори да не бях разбрала онова, което ми трябваше. Не виждах как Порша би могла да изтърпи това мероприятие, още повече че тя не притежаваше моята „дарба“ и щеше да й се наложи да остане по-дълго, ако искаше да узнае нещо.
Ръката на Джен започна да мачка задника ми. Това беше най-жалкото подобие на секс през целия ми живот; секс не просто без любов, но и без разум, и без каквито и да било чувства, дори обикновена симпатия.
Според приятелката ми Арлийн, която имаше четири брака зад гърба си, мъжете намираха това за нещо съвсем нормално. Очевидно някои жени — също.
— Трябва да се махна оттук — прошепнах буквално в устата на Ерик.
— Да тръгваме! — отвърна той.
Вдигна ме като перце и ме преметна през рамото си. Косата ми увисна почти до свивките на коленете му.
— Ще излезем навън за малко — каза той на Джен и й лепна звучна целувка.
— Може ли да дойда и аз — рече тя почти бездиханно, досущ като Марлене Дитрих. Добре че не можеше да види ухилената ми физиономия.
— Нека останем сами за минутка. Суки все още се срамува — попари ентусиазма й той.
— Хубаво я разгорещи — обади се Майк Спенсър. — Нямаме търпение да видим нашата Суки разгорещена!
— О, ще я разгорещя, и още как! — обеща Ерик.
— Да, да, хубавичко я възпламени — каза Том Хардауей и отново забучи нос между краката на Тара.
И тогава Ерик — бог да го благослови — прекрачи прага на къщата и ме положи върху капака на колата си. Остана да лежи върху мен, подпрян на лакти от двете страни на раменете ми. Гледаше ме отвисоко, опънал шия като корабна мачта в силна буря. Вампирските му зъби се бяха подали, а очите му бяха широко отворени. Бялото на очите му почти светеше в тъмното. Нищо друго не можех да видя, дори и да исках.
А аз не исках.
— Това беше… — започнах аз, но замълчах. Поех дълбоко въздух. — Наречи ме задръстена и скучна, ако искаш… няма да ти се разсърдя, защото идеята беше моя все пак. Но знаеш ли какво си мисля? Мисля, че това е отвратително. Мъжете наистина ли харесват такива неща? За жените да не говорим!
Нима е забавно да правиш секс с някого, когото дори не харесваш?
— Ти харесваш ли ме, Суки? — попита Ерик и се размърда отгоре ми.
Опа!
— Ерик, нали не си забравил защо сме тук?
— Гледат ни.
— Няма значение дали ни гледат. Не си забравил, нали?
— Не съм.
— Добре. А сега трябва да тръгваме.
— Събрахме ли доказателства? Разбра ли онова, което искаше?
— Не разполагам с доказателства, които биха могли да се използват в съда — казах аз и подпрях ръце върху гърдите му. — Но разбрах кои са извършителите. Майк, Том и може би Клео.
— Много интересно — отвърна Ерик без капчица искреност и плъзна език в ухото ми. Това винаги ме е възбуждало и аз започнах да дишам учестено. Сексът без любов май започваше да ми се нрави. Но аз харесвах Ерик, поне в моментите, когато не се страхувах от него.